Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Над двадесет облечени в бяло жени седяха на ниски столчета, подредени в полукръг, и наблюдаваха как Елейн напътства две от тях в упражнението им. Сиянието на сайдар обгръщаше и трите. Табия, зеленооко луничаво девойче, около шестнадесетгодишно, и Никола, тънка чернокоса жена на възрастта на Нинив, колебливо си подаваха малко пламъче. То се полюшваше и от време на време угасваше за миг, когато едната се оказваше твърде бавна, за да го поеме от другата и да го задържи. В сегашното си настроение Нинив можеше ясно да види потоците, които запридаха.
Осемнадесет новачки бяха прогонени, когато Шериам и останалите избягаха — Табия беше една от тях, — но повечето от тази група бяха като Никола, новосъбрани, след като Айез Седай се бяха установили в Салидар. Никола не беше единствената жена тук, по-възрастна от обичайното за новачка. Поне половината бяха такива. Когато Нинив и Елейн отидоха в Кулата, Айез Седай рядко изпитваха жени, много по-стари от Табия — Нинив изпъкваше сред тях със своята възраст, както и с това, че беше „дива“ — но може би в отчаянието си, тукашните Айез Седай бяха разширили изпита и проверяваха по-големи от Нинив, дори жени. В резултат на това сега в Салидар имаше повече новачки, отколкото бе имало в Бялата кула от години. Този успех бе накарал Айез Седай да разпратят Сестри да претърся цяла Алтара, село по село.
— Би ли желала да учиш този клас?
Беше Теодрин, доманката с пълничките бузки. Тя не беше Айез Седай. В Кулата щеше вече да е издигната до правото да носи шал, но тук бе издигната в нещо повече от Посветена и по-малко от пълноправна Сестра. Носеше пръстена си с Великата змия на дясната си ръка, а не на лявата, и си бе облякла зелена рокля, която отиваше много добре на бронзовия й тен, но още нямаше право да си избере Аджа, нито да си сложи шала.
— Имам си по-добри занимания от това да уча пасмина дебелоглави новачки.
Теодрин само се усмихна на жлъчния й тон. Всъщност тя беше много мила.
— Една дебелоглава Посветена да учи дебелоглави новачки? — Мила беше, ама не винаги. — Е, веднъж да те докараме да можеш да преливаш, без да трябва за тази цел да ги биеш по главите, и ти ще учиш новачки. И не бих се учудила, ако те издигнат скоро след това, с тези неща, които откриваш. Знаеш ли, така и не си ми казала каква ти е хитринката. — Дивите винаги си имаха по някаква „хитринка“, изнамерена от самите тях, първото нещо, с което разбулваха способността си да преливат. Другото нещо, в което повечето диви си приличаха, бе наличието на „преграда“, на нещо, което са си изградили в умовете, за да скрива преливането им дори от самите тях.
Нинив се помъчи да запази спокойствие. Да може да прелива винаги, когато пожелае. Да бъде издигната в Айез Седай. Нито едното, нито другото щеше да реши проблема с Могедиен, но тогава щеше да може да ходи там, където пожелае, и да се занимава с това, което иска, без някоя да й казва, че това или онова просто не може да се Цери.
— Хората се оправяха, въпреки че болежките им изглеждаха неизлечими. Готова бях да полудея от това, че някой ще умре, че всичко, което знам за билките, не е достатъчно… — Тя сви рамене. — И те оздравяваха.
— Много по-добро е било от моето — въздъхна Теодрин. — Аз можех да накарам някое момче да му се прииска да ме целуне или да не поиска. Моят параван бяха мъжете, не гневът. — Нинив я изгледа с неверие и Теодрин се засмя. — Какво пък, и това е чувство. Ако край мен имаше мъж и аз много го харесвах или не харесвах, можех да прелея. Ако не изпитвах нито едното, нито другото, или изобщо нямаше мъж, бях като пълно дърво, що се отнася до сайдар.
— Как изобщо си успяла да го преодолееш това? — попита я Нинив с любопитство. Елейн междувременно беше разделила новачките по двойки и те се мъчеха да си подхвърлят пламъчета.
Теодрин се усмихна по-широко, но бузките й се изчервиха.
— Един младеж, Чарел, коняр в конюшните на Кулата, ми хвърли око. Бях петнадесетгодишна, а усмивката му беше най-хубавата на света. Айез Седай разрешиха да седи по време на уроците ми кротко в един ъгъл, за да мога изобщо да преливам. Това, което не знаех тогава, беше, че Шериам го е уговорила за първата ни среща. — Бузите й поаленяха още повече. — Не знаех също, че си има близначка и че са я сменили с него. И когато тя веднъж се съблече посред урока ми, бях толкова слисана, че припаднах. Но оттогава вече можех да прелея когато си поискам.