Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Изведнъж забеляза Миреле — крачеше по улицата към нея с жълтокосия Крой Макин, един от тримата си Стражници — строен младеж, но як като скала. Едва ли бе тръгнала да търси нея, но Нинив бързо се шмугна в една голяма каменна постройка, била някога един от хановете на Салидар.
Логаин стоеше дръзко изправен пред една от широките незапалени камини под бдителния поглед на Лелаин Акаши, чийто шал със сини ресни придаваше официалност на срещата. Крехка жена с хладно достойнство, пречупвано понякога от топла усмивка, тя беше една от трите Заседателки за Синята Аджа в Съвета на Кулата в Салидар. Днес, докато оглеждаше посетителите на Логаин, изпъкваха преди всичко пронизващите й очи.
Те бяха двама мъже и една жена в пищно везани копринени дрехи и златни накити, и тримата с посивели коси. Могъщи благородници от Алтара, те бяха пристигнали предния ден с внушителни ескорти и толкова подозрително настроени един към друг, колкото към Айез Седай, събиращи войска в страната им. Алтарците проявяваха васална вярност към някой лорд или някоя лейди или управата на някой град, но малцина от благородниците плащаха данъци или ги интересуваха декретите на кралицата в Ебу Дар. И все пак не можеха да са безразлични към една войска, събираща се посред собствените им владения. Светлината само знаеше как им въздействаха слуховете за Заклетите в Дракона. За момента обаче тримата бяха забравили да се гледат с омраза или да мятат непокорни погледи към Лелаин. Очите им бяха приковани в Логаин, все едно че виждаха пред себе си отровна змия.
Кръгът се затваряше с присъствието на мургавия Бурин Шерен, който изглеждаше издялан от изкоренен дънер. Стражникът на Лелаин беше тук уж да пази Логаин — защото в края на краищата Логаин бе дошъл в Салидар доброволно, но всъщност за да го защитава от гостите му, да не би да го промуши някой с нож в сърцето.
От своя страна, Логаин сякаш беше разцъфтял под всичките тези погледи. Висок мъж с къдрава коса, падаща до широките му рамене, мургав и красив, той изглеждаше горд и самоуверен като орел. Ала това, което придаваше блясък на очите му, бе жаждата за мъст.
— Шест Червени сестри ме намериха в Косамеле близо година преди да се провъзглася — тъкмо казваше той. — Джавиндра, така се казваше водачката им, въпреки че най-много говореше една на име Баразайн. Чух да споменават и Елайда, сякаш тя знаеше какво става. Намериха ме заспал и си помислих, че с мен е свършено, когато ме заслониха.
— Айез Седай — намеси се дрезгаво слушащата жена. Едра и с твърд поглед, тя имаше тънък белег на едната буза, който се стори на Нинив нелеп за жена. Алтарските жени наистина се славеха със своята свирепост, макар тази слава най-вероятно да беше преувеличена. — Айез Седай, нима е възможно това, което той твърди, да е вярно?
— Не знам, лейди Серана — отвърна спокойно Лелаин. — Но беше потвърдено пред мен от една, която не може да лъже. Той казва истината.
— Та както ви разправях — продължи Логаин с усмивка, — те ме намериха и ми предоставиха избора или да загина на място, или да приема това, което ми предлагат. Странен избор, но не и такъв, че да размислям дълго. Не ми казаха открито дали са го правили и друг път, но усещането за това беше несъмнено. Обяснения не ми предложиха, но сега нещата ми се струват съвсем ясни. Довеждането в Кулата на един мъж, който може да прелива, не носи голяма слава, но виж, да плениш един Лъжедракон…
Нинив се намръщи. Логаин говореше небрежно, но разказваше за собственото си поражение и всяка дума от устата му отекваше като гвоздей, забит в ковчега на Елайда. Може би в ковчега на цялата Червена Аджа. След като Червените бяха подтикнали Логаин да се провъзгласи за Преродения Дракон, възможно ли бе да са направили същото с Горин Рогад или Мазрим Таим? И с всички Лъжедракони в цялата история?
— Цяла година ми помагаха да отбягвам други Айез Седай — продължи Логаин. — Съобщаваха ми, когато някоя се озовеше наблизо, макар да не бяха много. След като се провъзгласих и започнах да събирам следовници, ми изпращаха вести къде се намират войските на краля и каква им е числеността. Как иначе според вас щях да зная къде да ударя и кога? — Слушателите му го гледаха смутено, както заради убийствената му усмивка, така и заради думите му.