Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Да можеше само да е с него… Само да можеше да го предупреди за пратеничеството на Кулата. Елайда като нищо можеше да е подготвила някой капан, който да щракне, когато той най малко го очаква. Дали щеше да е достатъчно благоразумен, за да го забележи? Впрочем тя нямаше никаква представа какви са нарежданията и на салидарското пратеничество. Въпреки усилията на Сюан, повечето Айез Седай в Салидар продължаваха да изглеждат раздвоени по отношение на Ранд ал-Тор: той беше Преродения Дракон, предреченият спасител на човечеството, но пък, от друга страна, беше мъж, който може да прелива, обречен на лудост, на смърт и унищожение.
„Грижи се за него, Мин — помисли си тя. — Стигни бързо при него и се грижи за него.“
Жегна я ревност, че Мин ще отиде там и ще прави това, което й се искаше на нея. Сигурно трябваше да го дели, но щеше да си вземе своята част изцяло за себе си. Щеше да го обвърже като Стражник, каквото и да й струваше.
— Ще бъде. — Тя протегна ръка към Лъвския трон, за да се закълне, както се заклеваха кралиците от самото възникване на Андор. Пиедесталът беше твърде висок, за да може да го докосне, но решимостта й бе достатъчна. — Ще бъде.
Времето изтичаше. Някоя Айез Седай всеки момент можеше да дойде в стаичката им в Салидар, за да я събуди и да Изцери нищожната драскотина на шията й. Тя въздъхна и излезе от съня.
Демандред пристъпи иззад колоните на Великата зала и погледна към двата трона, където бе изчезнало момичето. Елейн Траканд, освен ако не бъркаше много, бе използвала малък тер-ангреал, направен само за упражнение на начинаещи. Готов бе много да даде, за да разбере какво е в ума й, но думите и изражението й бяха пределно ясни. Не беше й харесало какво върши ал-Тор тук, ни най-малко, и смяташе да направи нещо по въпроса. Решителна млада жена. Във всеки случай нова нишка се опна в плетеницата, колкото и хлабава да изглеждаше.
— Нека властва Господарят на хаоса — промълви той към двата трона — въпреки че все още съжаляваше, че не знае защо трябва да е така — и отвори Портал, за да напусне Тел-айеран-риод.
Глава 8
Надигаща се буря
Нинив се събуди раздразнена. Имаше чувството, че идва лошо време, но не беше така — по небето нямаше нито един облак. Денят още отсега обещаваше да бъде поредната нажежена фурна. Ризата й беше подгизнала и намачкана от непрекъснатото въртене и мятане. Някога можеше да разчита на дарбата си да се „Вслушва във вятъра“, но тя, изглежда, бе започнала да я подвежда, ако не беше я напуснала съвсем. А и случилото се с Шериам и останалите…
— Въобразяват си, че знаят всичко — промърмори Нинив. — Казах им за кошмарите. Предупредих ги, а снощи не им беше за пръв път. — Никакво значение нямаше, че и шестте Сестри бяха вече Изцерени още когато тя излезе от Тел-айеран-риод. Твърде лесно това можеше да свърши далеч по-зле — защото си въобразяваха, че знаят всичко. Тя погледна гривната на ай-дам. През нея се процеждаше тревога, както и неизбежният страх, но повече от всичко — безсилие. Несъмнено „Мариган“ в момента помагаше в приготвянето на закуската; това, че трябваше да шета, изглежда, я ядосваше повече дори от факта, че е пленничка. — Много разумно от твоя страна, няма що, Елейн. Не ми каза обаче как сама си се озовала там, след като си предупреждавала другите.
Елейн не отговори и Нинив сви устни. Елейн вероятно се беше оставила да попадне в кошмара, въпреки че никога нямаше да си го признае. Нинив не беше сигурна дали Елейн смята изтъкването на храбростта си за самохвалство, или просто не съзнава колко е храбра.
— Стори ми се, че зърнах Ранд — каза тя.
— В плът ли беше? — попита Елейн. Това според Мъдрите беше твърде опасно; рискът беше да загубиш част от онова, което те прави човек. — Нали го предупреди за това.
— Че той някога вслушвал ли се е в здравия разум? Само го зърнах. Може би само бе докоснал Тел-айеран-риод насън. — Едва ли. Той определено бранеше сънищата си с толкова силни прегради, че не можеше да стигне до Света на сънищата другояче, освен в плът, дори да беше Сънебродник. — Може и да е бил някой, който е приличал на него. Казах ти, видях го само за миг, на площада пред Кулата.
— Трябваше да съм там с него — промърмори Елейн. — Той има нужда от мен.
— Той има нужда от това, от което винаги е имал нужда — изръмжа Нинив. — Някой да му дърпа ушите поне веднъж на ден просто по принцип и да го държи непрекъснато в правия път.
— Непрекъснато се тревожа за него. Тревожа се за него дори в сънищата си! Смяташ ли, че и неговите нощи минават в тревоги по мен? Аз не.