Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Нинив избухна в смях — не можа да се сдържи — и въпреки червените петна по бузите си, Теодрин също се разсмя без задръжки.
— Де да беше толкова лесно и с мен, Теодрин.
— Все едно дали е, или не е — заговори сериозно Теодрин, — ще ти прекършим преградата. Този следобед…
— Този следобед ще проучвам Сюан — прекъсна я припряно Нинив и Теодрин стисна устни.
— Ти все ме отбягващ, Нинив. През последния месец все успяваш да се отскубнеш, имали сме само три срещи. Бих приела, ако се опитваше и не успяваше, но не мога да приема да те е страх да опитваш.
— Не ме е страх — възрази разгорещено Нинив, но тъничък гласец в главата й я подпита дали все пак не се опитва да скрие истината от себе си. Беше толкова обезсърчително… Опитваш се, опитваш и опитваш… и все без успех.
Теодрин не я остави да каже нещо повече.
— Приемам, че си имаш задължения днес — рече тя кротко, — но ще се видим утре и всеки ден след това, иначе ще се принудя да взема други мерки. Не искам да го правя и вярвам, че и ти не искаш, но съм решила да ти прекърша преградата. Миреле ме помоли да положа специални усилия и се кълна, че ще го сторя.
Беше почти като ехо на онова, което тя самата бе заявила на Сюан, и челюстта на Нинив увисна. Късметът й и този на Сюан днес бе тръгнал толкова накриво, че като нищо можеха да се озоват една до друга в очакване да ги привика Тиана.
Теодрин не изчака за отговор, а й кимна и тръгна нанякъде.
Нинив се прибра, легна и заопипва сребърната гривна. Какво ли би могла да измъкне днес от Могедиен? И изведнъж вратата се отвори рязко и още от прага Могедиен изрева:
— А, тука си значи! Виж! — Тя протегна ръце. — Съсипаха се! — За Нинив те не изглеждаха по-различно от които и да било ръце, киснати в пране няколко часа, бяха побелели и набръчкани, но това щеше да мине. — Не стига че трябва да живея в нищета, да оправям и да мъкна като слугиня, ами сега и трябва да работя като някоя първобитна…
Нинив я прекъсна с едно много простичко средство. Само си помисли какво е усещането при едно рязко шибване с върбова пръчка, след което насочи мисълта към онази част от ума си, която съдържаше приетите от Могедиен чувства. Тъмните очи на другата жена се разшириха, устата й се затвори и устните се стиснаха. Не беше силен удар. Само напомняне.
— Затвори сега вратата и седни — каза Нинив. — Леглата можеш да оправиш по-късно. Сега ще имаме урок.
— Свикнала съм на по-добро от това — изпъшка Могедиен, но се подчини. — Дори нощният труд в каторгата в Тоджар беше по-добър!
— Освен ако не греша — отвърна й рязко Нинив, — каторгата с нощния труд я получаваш тогава, когато се смилят да не те осъдят на смърт чрез обесване. Когато пожелаеш, можем да кажем на Шериам точно коя си. — Беше си чист блъф — стомахът на Нинив се сви на гореща топка само при мисълта за това, — но откъм Могедиен потече влудяващ приток на страх. Нинив почти се възхити колко невъзмутимо остана лицето на жената; ако тя беше изпитала това, щеше да пищи и да дращи с нокти по пода.
— Какво искаш да ти покажа? — попита Могедиен. Винаги трябваше да й казват какво искат от нея. Тя самата никога не пожелаваше доброволно да сподели каквото и да е, освен ако не я притиснеха до точката, която според Нинив бе на самия ръб на изтезанието.
— Ще опитаме нещо, в което не си била много добра в преподаването. Засичането на мъжко преливане. — Досега това бе единственото нещо, което тя с Елейн не бяха успели да схванат бързо. А можеше да е от голяма полза, ако наистина решеше да отиде в Кемлин.
— Не е лесно, особено при липсата на мъж, с когото да го упражняваш. Жалко, че не успя да Изцериш Логаин. — Нито в гласа, нито в изражението на Могедиен имаше следа от насмешка. — Но въпреки това можем отново да опитаме.
Урокът наистина не беше никак лесен. Могедиен не можеше да прелее, без Нинив да й позволи, без Нинив да я насочи всъщност, но при нов урок Могедиен трябваше да я води, за да покаже накъде се насочват потоците. Мешавицата беше пълна и беше основната причина да не могат да научават по дузина нови неща от нея всеки ден. В случая Нинив вече имаше някаква представа как се сплитат потоците, но сложната като дантела плетеница от всичките Пет сили бе много по-трудна и от Церителството, а шарката се менеше със замайваща бързина, при което човек го заболяваше глава.
Въпреки това Нинив се изтегна на леглото и упорито заработи над сплита. Ако наистина отидеше при Ранд, това можеше да й потрябва и нямаше как да се предвиди колко скоро. А рано или късно Могедиен щеше да бъде изправена на съд заради престъпленията си и какво щеше да прави тогава тя, свикнала вече да извлича от силата на жената всеки път, щом пожелае? Щеше да живее и работи, примирявайки се със своите ограничения. Дали Теодрин наистина можеше да намери начин да й счупи преградата? Болката се задълбочи като свредел в слепоочията й.