Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Той мразеше Айез Седай — Нинив се беше уверила в това в няколкото случая, когато бе дошла при него да го изследва. Отначало си мислеше, че изследването му ще предложи поглед над задачата от друг ъгъл — нищо друго не можеше да покаже толкова ясно колко различни са мъжете, както използването на Единствената сила — но се оказа по-лошо, отколкото да надничаш в черна дупка; вътре нямаше нищо, нямаше я дори дупката. А да си край Логаин беше повече от обезпокоително. Той беше следил всяко нейно движение с изгаряща напрегнатост, която я караше да потръпва, макар да знаеше, че би могла да го стегне здраво със Силата, само да посмее да вдигне и пръст. Следил я беше не с онази жар, с която мъжките очи често оглеждат жените, а с чисто презрение, което правеше положението още по-ужасно. Айез Седай го бяха отрязали от достъпа до Единствената сила завинаги. Това, което можеше да направи той, бе да унищожи Червената Аджа и той много сериозно се подготвяше за това.
Това беше първият път, в който бяха дошли трима наведнъж, но иначе често идваха благородници, за да изслушат разказа му, от цяла Алтара и понякога чак от Муранди, и всички на тръгване изглеждаха премазани от чутото от Логаин. Нищо чудно — единствената по-смайваща вест щеше да бъде, ако Айез Седай признаеха, че Черната Аджа наистина съществува. Е, това те нямаше да го направят и по същата причина държаха новините за Логаин да се знаят само от тесен кръг хора. Независимо че това го беше правила Червената Аджа, те все пак бяха Айез Седай, а твърде много хора не можеха да различат една Аджа от друга. Като цяло, едва на малцина се позволяваше да посетят Логаин, и при това всеки от тях беше избиран според могъществото на Дома, който оглавяваше — нали Домовете трябваше да предоставят подкрепата си за Айез Седай в Салидар, или в най-лошия случай — да се въздържат от поддръжка за Елайда.
— Джавиндра ме извести, когато дойдоха още Айез Седай — каза Логаин, — онези, които бяха тръгнали да ме заловят, и къде ще бъдат, така че можах да ги нападна преди да са разбрали. — Суровите, лишени от възраст черти на Лелаин за миг се вкочаниха, а ръката на Бурин посегна към меча. Сестри бяха загинали, преди да бъде пленен Логаин. Логаин като че ли не забеляза реакцията им. — Червената Аджа никога не ме лъжеха, преди накрая да ме предадат.
Брадатият мъж се взираше в Логаин толкова твърдо, че си личеше какво усилие му струва.
— Айез Седай, а какво ще кажете за следовниците му?
— Не всички бяха набити или пленени — вметна лордът с мършавото лице веднага след него. — Повечето са избягали, стопили са се. Познавам историята, Айез Седай. Следовниците на Раолин са дръзнали да щурмуват самата Бяла кула, след като е бил пленен, както и тези на Гуаир Амалазан. Много добре помня когато армията на Логаин премина през земите ни — искаха да го избавят.
— От това не бива да се боите. — Лелаин изгледа Логаин с бегла усмивка, както жена би изгледала свирепо псе, за което е сигурна, че е добре дресирано и кротува на каишката й. — Той повече не изпитва стремеж към слава, само едно малко възмездие за онова, което му е причинено. Освен това, съмнявам се, че много от бившите му следовници биха дошли, дори да ги призове, не и след като бе откаран в Тар Валон в клетка и опитомен. — Ведрият й смях бе подет от алтарците, но само за миг и много слабо. Лицето на Логаин заприлича на желязна маска.
Изведнъж Лелаин забеляза Нинив и вдигна вежди. Неведнъж беше разговаряла ласкаво с Нинив и я беше хвалила, както и Елейн, за тъй наречените им „открития“, но като всяка Айез Седай можеше набързо да скастри една Посветена.
Нинив приклекна в реверанс, посочи глинената чаша в ръката си и бързо каза:
— Простете ми, Лелаин Седай. Трябва да върна това в кухнята. — И излезе на улицата преди Айез Седай да успее да й каже и една дума.
За щастие, Миреле вече я нямаше. И за още по-голям късмет, Сюан стоеше на тридесетина крачки от нея срещу Гарет Брин посред улицата, а преминаващата тълпа се раздвояваше покрай двамата.
— Какво ти става, жено? — ръмжеше Брин. — Поздравих те за това колко добре са огладени ризите ми, а ти ме шамаросваш. А го казах само да те развеселя, не да отваряме бой. Беше комплимент, жено, нищо че не ти поднесох рози.
— Комплименти? — изръмжа в отговор Сюан и сините й очи блеснаха. — Не ти искам комплиментите! Просто си доволен, че съм длъжна да ти гладя ризите. Ти се оказа много по-дребнав, отколкото допусках, Гарет Брин. Да не би да очакваш да се мъкна по теб като някоя от ония, дето следват военните лагери, надявайки се за още от твоите комплименти? И няма да се обръщаш към мен с това „жено“! Звучи като: „Куче, тук!“