Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Забеляза Дагдара Финчи — тя не отстъпваше по ширина на никой мъж и бе по-висока от повечето — и кръглоликата Жълта също я ядоса. Една от причините да остане в Салидар беше да се учи при Жълтите, защото те познаваха Церителството повече от всички други. Но дори и някоя от тях да знаеше повече, отколкото тя сама вече бе научила, никоя не желаеше да го сподели с някаква си жалка Посветена. Жълтите трябваше да приемат с най-голяма охота страстното й желание да се научи да Цери всичко, дори усмиряване, но се оказа обратното. Ако Шериам не се бе намесила, Дагдара щеше да я прати да търка подове от изгрев до залез, докато не се откаже от „глупавите си идейки и губенето на време“. Докато Нисао Дачен, дребничка Жълта с очи като свредели, отказваше дори да разговаря с Нинив, понеже настоявала с опитите си „да промени самата тъкан на Шарката“.
И отгоре на всичко нейният усет за времето продължаваше да й говори, че се приближава буря, макар разтопеното слънце да се смееше подигравателно от безоблачното небе.
Мърморейки си под нос, тя пъхна глинената чаша през ритлата на една минаваща волска кола и отново тръгна по изпълнената с хора улица. Нищо не можеше да направи, освен да продължи да обикаля, докато не освободят Могедиен, а Светлината само знаеше кога ще го бъде това. Цял похабен предиобед, добавен към тягостния низ от похабени дни.
Размина се с покрития с белези Юно, който спря да се кара на някакъв свит младеж в ризница и я погледна топло. Е, можеше да мине за топло, ако не беше превръзката с изрисуваното кървавочервено око.
Юно бе придружил нея и Елейн до Салидар и дори бе обещал да им открадне коне — да ги „заеме“, така се изрази — ако поискат да напуснат. Сега вече беше офицер и тренираше тежката конница на Гарет Брин, и бе нагазил в тази длъжност твърде дълбоко, за да се занимава с Нинив. Не, това не беше вярно. Ако тя му кажеше, че иска да замине, щеше да й осигури коне и хора и тя щеше да потегли с ескорт от шиенарци с дълги перчеми, които се бяха врекли на Ранд и пребиваваха в Салидар само защото двете с Елейн ги бяха довели тук. Само че трябваше да признае, че е сбъркала в решението си да остане, да му признае, че го е лъгала, че й е много приятно да се намира точно тук. А да направи такива признания просто не можеше. Главната причина Юно да остане тук беше, че той си въобразяваше, че се грижи за нея и Елейн.
Идеята да напусне Салидар беше нова, възпламенена от Юно, и тя превъртя рязко мислите й. Само Том и Джюйлин да не бяха отишли да се шляят из Амадиция. Не че бяха предприели това пътуване за свое удоволствие. В онези дни, когато все още им се струваше, че тукашните Айез Седай могат да предприемат нещо, те бяха предложили доброволно да отидат да поразузнаят какво става отвъд реката, чак в Амадор. Бяха заминали преди цял месец и не знаеше кога ще се върнат. Те, разбира се, не бяха единствените съгледвачи — бяха изпратени дори Айез Седай със Стражници, въпреки че повечето от тях целяха да стигнат още по̀ на запад, до Тарабон. Просто изчакването да се върнат и да донесат вест беше добро извинение за цялото това бавене. Нинив съжали, че беше позволила на двамата мъже да заминат. Нямаше да го направят, ако им беше казала „не“.
Унизително й беше да си признае, че наистина има нужда от тях, но не беше сигурна дали ще може да се оправи с краденето на кон. Във всеки случай, една Посветена лесно щеше да бъде забелязана, че се мотае около конете, а ако си сменеше бялата рокля с цветните ивици, със сигурност щяха да я видят и да донесат за нея много преди да се добере до някой кон. Дори да успееше, щяха да я подгонят. Избягалите Посветени, също както избягалите новачки, почти винаги биваха връщани, за да изтърпят наказания, които завинаги да изкоренят от главите им всякаква мисъл за втори такъв опит. Започнеш ли да се учиш за Айез Седай, Айез Седай не приключват с теб, докато сами не решат, че са приключили.
Не страхът от наказание я задържаше естествено. Можеше ли да се сравни един бой с пръчки с възможността да те убие Черната Аджа или да се озовеш лице в лице с една от Отстъпниците? Целият въпрос беше в това дали наистина иска да тръгне. Къде щеше да отиде? При Ранд в Кемлин? Или при Егвийн в Кайриен? Дали Елейн щеше да дойде? Със сигурност, ако тръгнеха за Кемлин. Дали това беше желание да предприеме нещо, или страх, че Могедиен може да бъде разкрита? Не беше стигнала до никакво заключение, когато зави на една пресечка и се озова при новашкия клас на Елейн.