Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Този път дори звездите не се задвижиха. Те просто изчезнаха и тя се облегна на една дебела колона от червен мрамор, задъхана, сякаш беше тичала с все сили цяла миля, а сърцето й бе готово да се пръсне. След малко се огледа и започна да се смее малко неуверено. Беше облечена в пищна рокля, ушита от блестяща зелена коприна и извезана със златни нишки по корсажа. Освен това корсажът показваше значително повече гръд, отколкото би си позволила някога наяве, а кръстът й бе така стегнат с широкия златен колан, че изглеждаше по-тънък, отколкото бе в действителност. А може би наистина бе по-тънък. В Тел-айеран-риод човек можеше да изглежда така, както му се иска, да прилича на каквото му се доще. Дори когато желанието беше неосъзнато, ако не внимаваш. Гавин Траканд й оказваше лошо влияние, много лошо.
Онази частица от нея все още искаше да изчака, за да бъде обзета от съня му. Да бъде обзета и погълната от него. Ако една сънебродница обичаше някого до полуда или го мразеше безумно, тя можеше да бъде завлечена от съня на този човек — тя привличаше съня или той нея, също както магнитът привлича железни стружки. Тя определено не мразеше Гавин, но не можеше да си позволи да бъде въвлечена в капана на съня му, не и тази нощ, и то такава, каквато той я виждаше. Което означаваше — много по-красива, отколкото беше наистина. Странно обаче, че той изглеждаше по-малко хубав, отколкото на живо. Намесеше ли се толкова силна любов или омраза, и дума не можеше да става за ум или за съсредоточаване. Попаднеш ли в такъв сън, оставаш там, докато не престанат да те сънуват. Като си спомни какво той беше сънувал, че прави с нея, какво правеха в сънищата му и двамата, тя усети как лицето й пламва — макар да нямаше лице.
— Добре, че ни една от Заседателките не може да ме види сега — измърмори тя. — Иначе никога няма да ме вземат за нещо повече от дете. — Порасналите жени не хлътваха така безумно по един мъж, беше сигурна в това. Във всеки случай не и разумните жени. Това, което той сънуваше, щеше да си дойде по реда, но тогава, когато тя решеше. Да получи разрешението на майка си можеше да се окаже трудно, но тя със сигурност нямаше да й го откаже, дори без да е видяла Гавин. Марин ал-Вийр вярваше на зрелите преценки на дъщеря си. Сега бе моментът най-малката й щерка да прояви малко разум и да отложи тези прищевки за по-добри времена.
Тя почти съжали, че не може да позволи на Гавин изцяло да запълни мислите й. Други масивни колони като тази, на която се беше облегнала, продължаваха във всички посоки, поддържайки извисен докъдето й стигаха очите таван и огромен купол. Нито един от позлатените светилници, висящи на златни вериги над главата й, не беше запален, но въпреки това имаше някаква светлина, светлина, която просто беше тук, без видим източник, нито ярка, нито сумрачна. Сърцето на Камъка, вътре в голямата крепост, наричана Тийрския камък. Или по-скоро неговият образ в Тел-айеран-риод, но образ в много отношения толкова реален, колкото оригиналът. Мястото, където се беше срещала с Мъдрите преди, по техен избор. Странно място за айилки според нея. Според нея би трябвало да се срещнат в Руйдийн, след като вече бе отворен, или друго някое място в Айилската пустош, или просто мястото, където бяха в момента. Всяко място, с изключение на огиерските стеддинг, си имаше свое отражение в Света на сънищата — всъщност дори стеддинг си имаха, но в тях не можеше да се влезе, също както и в Руйдийн, докато беше затворен. За стана на Айез Седай не можеше и дума да става, разбира се. Вече доста от Сестрите имаха достъп до тер-ангреалите, позволяващи им да проникват в Света на сънищата, и тъй като никоя от тях не знаеше какво точно правят, те често започваха рискованите си разходки в този странен свят, появявайки се в стана си в Тел-айеран-риод, все едно че започваха пътуване наяве.
Както ангреалите и ша-ангреалите, според закона на Кулата тер-ангреалите бяха собственост на Бялата кула, все едно кой ги притежаваше в момента. Много рядко Кулата настояваше на това свое право, най-малкото когато тези древни реликви се пазеха в места като така нареченото Велико хранилище в същия този Тийрски камък — рано или късно те щяха да се върнат в ръцете на Айез Седай, а Бялата кула умееше да проявява търпение и да чака, когато е необходимо — но тези, които се намираха в ръцете на Айез Седай, бяха дарени на Съвета или на отделните Заседателки. Не, не дарени, а по-скоро взети на заем; Елейн се бе научила да изработва дубликат и на съновния тер-ангреал и двете с Нинив бяха взели със себе си два от тях, но останалите бяха останали притежание на Съвета наред с други подобни неща, сътворени от Елейн. Което означаваше, че Шериам и малкият й кръг можеха да ги използват когато пожелаят, и най-вероятно Лелейн и Романда също, макар че по-вероятно щяха да изпращат други, вместо сами да посмеят да проникнат в Тел-айеран-риод. До много скоро нито една Айез Седай не беше сънебродствала от столетия и те все още се натъкваха на значителни трудности, повечето от които се дължаха на самоувереността им, че могат да се научат сами. Въпреки това последното, което Егвийн желаеше сега, бе някоя от тях да шпионира предстоящата й тази нощ среща.