Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
НИНИВ, АЗ СЪМ ЕГВИЙН. ЗА НИЩО НА СВЕТА НЕ СЕ ВРЪЩАЙТЕ ПРЕДИ ДА СТЕ НАМЕРИЛИ КУПАТА. НЕ ПРЕДИ ДА РЕША ЕДИН ПРОБЛЕМ С АРЕЙНА И НИКОЛА. ТЕ ЗНАЯТ, ЧЕ СЕ ПРЕСТРУВАХТЕ. ЩЕ ВИ ОБЯСНЯ ПОВЕЧЕ, КОГАТО СЕ ВИДИМ СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ В МАЛКАТА КУЛА. И СЕ ПАЗЕТЕ. МОГЕДИЕН ИЗБЯГА.
Сънят примигна и изчезна, сапуненият мехур се пукна. Въпреки сериозността на съобщението Егвийн щеше да се изкиска, ако имаше гърло. Един безтелесен глас в съня ти може да има стряскащ ефект. Особено когато се боиш, че изричащият го може да наднича в съня ти. Нинив не беше от тези, които щяха да го забравят, дори да е случайно.
Морето от звездна светлина се завихри още веднъж и се спря на друго примигващо връхче на игла. Елейн. Двете жени най-вероятно спяха в една стая или в съседни стаи в Ебу Дар, но тук разстоянието нямаше никакво значение. Или може би имаше някакво различно значение.
Този път, след като остави съобщението си, сънят запулсира и се промени. Все още изглеждаше отвън като всеки друг, но въпреки това за нея той се преля в нещо по-различно. Дали думите не бяха пренесли Елейн в друг сън? Но все пак щяха да останат и тя щеше да ги помни, когато се събуди.
Време беше да насочи вниманието си към Ранд. За съжаление, откриването на неговите сънища щеше да е също толкова безполезно, колкото тези на някоя Айез Седай. Той засланяше своите също както те техните, въпреки че един мъжки щит се различаваше от този на една жена. Щитът на една Айез Седай приличаше на кристална раковина, на неуловима сфера, изтъкана от Въздух, но колкото и прозрачен да изглеждаше, все едно че беше стоманен. Тя самата вече не помнеше колко безплодни часове беше прахосала, мъчейки се да надникне в неговия сън. Докато заслоненият сън на една Сестра отблизо изглеждаше по-ярък, то неговият беше някак по-сумрачен. Все едно да се взираш в мътна вода — от време на време имаш чувството, че нещо се движи дълбоко в тези сивкавокафяви вихри, но така и не можеш да разбереш какво.
Безкрайният рой от светлини отново се завъртя и се успокои и тя се приближи към съня на трета жена. Много предпазливо. Толкова много неща лежаха между нея и Амис, че беше все едно да пристъпи до сънищата на родната си майка. Всъщност трябваше да си признае, че в много отношения иска да подражава на Амис. Изпитваше желание да спечели уважението на Амис точно толкова, колкото желаеше почитта на Съвета. Навярно ако трябваше да избира, щеше да предпочете това на Амис. Определено нямаше нито една Заседателка, чието мнение да цени повече, отколкото това на Амис. Тя потисна нерешителността си и се постара да придаде повече мекост на „гласа“ си, но без резултат.
АМИС, АЗ СЪМ ЕГВИЙН. ТРЯБВА ДА ПОГОВОРЯ С ВАС.
„Ще дойдем“ — промърмори глас до нея. Гласът на Амис.
Стресната, Егвийн се дръпна назад. И усети, че й се ще да се надсмее на себе си. Толкова по-добре, че й се напомни, че Мъдрите имаха дългогодишен опит в това нещо. Преди време й се струваше, че ще се разглези от бездействие, след като не можеше да се труди упорито в усвояването на Силата. От друга страна, като компенсация понякога всяко друго усилие й приличаше на катерене по скала в дъждовна буря.
Изведнъж долови някакво движение. Една от точиците от светлина се плъзна през звездното море, понесе се в собствения си въртеж и започна да се уголемява. Само един сън можеше да направи това, и само на един сънуващ. Изпаднала в паника, тя побягна — съжаляваше, че няма гърло, за да запищи, или да заругае, или просто да извика. Да извика най-вече на онова кътче от съзнанието си, което искаше да остане там, където беше, и да изчака.