Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Недей да сравняваш онези жени с нас. — Зелените очи на Мелайне засвяткаха до голяма степен с предишната си рязкост, а гласът й беше като наточен бръснач.
Егвийн запази мълчание. Мъдрите, изглежда, презираха Айез Седай, всички освен нея, или навярно беше по-добре да се каже, че изпитваха към тях пренебрежение. А може би дори негодуваха срещу пророчествата, които ги свързваха с Айез Седай. Преди да я призоват пред Съвета, за да бъде издигната в Амирлин, Шериам и нейният кръг от приятелки редовно се бяха срещали тук с трите, но с това се беше приключило, както защото Мъдрите отказваха да крият своето пренебрежение, така и защото Егвийн вече не бе с тях. В Тел-айеран-риод сблъсъкът ти с някой, който има повече опит с това място, можеше да е крайно унизителен. Дори с Егвийн сега се държаха по-хладно и нямаше да се съгласят да обсъждат с нея някои неща, като например какво знаят за плановете на Ранд. Преди тя беше една от тях, по-точно тяхна ученичка; след това бе станала Айез Седай, а сега бяха научили и че е Амирлин.
— Егвийн ал-Вийр ще направи каквото трябва — каза Амис.
Мелайне я изгледа продължително, но не каза нищо. Единствената друга Мъдра, която можеше да накара останалите Мъдри да я слушат толкова лесно, бе Сорилея.
Баир си беше представила чай, както щеше да е в шатрите — златен чайник с лъвчета по него, и малки зелени чашки от нежния порцелан на Морския народ. Чаят, разбира се, си имаше истински аромат, но въпреки тънката нотка на някакъв плод или билка, която Егвийн не можа да разпознае, беше твърде горчив за вкуса й. Тя на свой ред си представи малко медец в него и отпи отново. Твърде сладък. Малко да посмалим меда. Сега вече беше добре на вкус. Това бе нещо, което не можеше да се направи със Силата. Егвийн се съмняваше, че която и да е от трите би могла да запреде толкова тънки нишки сайдар, че да изземе меда от чая.
За миг остана седнала, загледана в чашката си, замислена за меда и за чая, и за тънките нишки сайдар — не, в същност мислеше за друго. Мъдрите искаха да направляват Ранд не по-малко от Елайда или от Романда или Лелейн, и най-вероятно почти всяка друга Айез Седай. Разбира се, те искаха да насочват своя Кар-а-карн по път, който е най-добър за айилците, но пък всичките Сестри искаха да насочат Преродения Дракон към онова, което ще е най-добро за целия свят, така, както те самите го виждаха. Тя не правеше изключение. Опитите й да помага на Ранд, да го предпази от рискованото за него противоборство с Айез Седай също бяха своего рода насочване. „Само че аз съм права — напомни си тя. — Всичко, което правя, е и за негово добро. Никоя от другите не си помисля какво все пак е добро за самия него.“ Но не биваше да забравя, че жените пред нея бяха нещо повече от просто нейни приятелки и следовнички на Кар-а-карн.
— Не мисля, че си пожелала само да ни съобщиш, че сега си жена-вожд сред влагоземците — промълви Амис. — Какво тревожи ума ти, Егвийн ал-Вийр?
— Тревожи ме това, което ме е тревожило винаги. — Тя се усмихна, за да повдигне настроението. — Понякога ми се струва, че от Ранд ще ми побелеят косите преди да ми е дошло времето.
— Ако ги нямаше мъжете, на никоя жена нямаше да й побеляват косите. — Друг път, изречено от езика на Мелайне, това щеше да прозвучи като шега и Баир щеше да подхвърли друга за това колко много е взела да знае Мелайне за мъжете само след няколко месеца брак например, но не и този път. И трите продължиха да гледат Егвийн сериозно и да чакат.
Така. Значи искаха да бъдат сериозни. Какво пък, Ранд беше достатъчно сериозна работа. Само дето й се искаше поне отчасти да можеха да погледнат на проблема така, както го виждаше тя. И тя полека-лека им разказа всичко. За Ранд поне, както и за опасенията си, след като бе разбрала за мълчанието от Кемлин.
— Не зная какво е направил той или какво е направила тя. Всички ме убеждават колко опитна е Мерана, но с такива като него тя никога не си е имала работа. Стане ли дума за Айез Седай, дори да скрия ето тази чашка в някоя ливада, той винаги ще стъпи в нея само след три крачки. Знам, че бих могла да се справя по-добре от Мерана, но…
— Би могла да се върнеш — отново предложи Баир, а Егвийн решително поклати глава.