Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Егвийн вдиша дълбоко и спря. Мъчеше се да не се разтрепери. Двете се присвиха и я загледаха като пребити. Съвсем задоволително. Дано само тези премигващи очи и присвити рамене да не бяха преструвка. Според правилата сега веднага трябваше да ги изпрати при Тиана. Нямаше представа какво можеше да е наказанието за опит за изнудване на Амирлинския трон, но вероятно прогонването им от стана щеше да е най-лекото. В случая с Никола прогонването щеше да се отложи, докато учителките й не се уверят, че е научила достатъчно за преливането, за да не нарани случайно себе си или други. Никола Трийхил никога нямаше да стане Айез Седай обаче, след като срещу нея се предявеше това обвинение, а това значеше, че целият й потенциал ще отиде за нищо.
Само че… Всяка жена, уловена, че се е представяла за Айез Седай, можеше да бъде наказана толкова унизително, че да хленчи години наред, а една Посветена я чакаше такова наказание, че съдбата на първата да й се стори щастлива. Разбира се, сега Нинив и Елейн бяха в безопасност, нали бяха станали истински Сестри. Тя самата също. И все пак беше достатъчно само да се прошепне за това, за да се заличи напълно всяка възможност Съветът наистина да я признае за Амирлински трон. Все едно да отскочи при Ранд и после да го каже на Съвета. Не биваше да позволи на тези двете да забележат колебанието й, дори да го предположат.
— Това ще го забравя — каза тя рязко. — Но ако чуя макар и шепот за всичко това, от която и да било… — Тя вдиша хрипливо: не шепот, крясъци да чуеше, почти нищо нямаше да може да направи — но те, изглежда, чуха в думите й заплаха, която ги жегна здраво. — Бързо в леглата, преди да съм си променила решението.
Последваха ниски поклони и „Да, майко“ „Не, майко“ и „Както заповядате, майко“. Двете заситниха бързо-бързо, без да се обръщат, и всяка следваща стъпка бе по-бърза от предишната, докато най-накрая не се затичаха. Тя трябваше да продължи спокойно, въпреки че и на нея и се искаше да побегне.
ГЛАВА 10
Невидими очи
В шатрата я очакваше Селаме — тънка като клечка жена с мургава като на тайренка кожа, с много малко месо по костите, но пък с огромно самочувствие. Чеза беше права — тя наистина държеше носа си навирен, сякаш изпитваше отвращение от някаква неприятна миризма. И все пак, колкото и арогантно да се държеше с другите слугини, пред Егвийн поведението й беше съвсем различно. Когато тя влезе, Селаме се сведе в толкова дълбок поклон, че челото й почти забърса килима. А после пъргаво скочи и се засуети с копчетата на роклята й. Както и с нея самата. Ама на тая Селаме наистина й липсваше всякакъв разум!
— О, майко, пак излязохте с непокрита глава. — Сякаш изобщо бе носила някога тези шапчици с мънистата, които жената предпочиташе, или извезаните кадифени чудесии на Мери, или накичените с пера шапки на Чеза. — Ама вие цялата треперите. Никога не бива да излизате на открито без шал или слънчобран, майко. — Интересно как един слънчобран щеше да спре треперенето й? Че и нощем. С обилно стичащата се по бузите й пот, колкото и начесто да се триеше с кърпата си, на Селаме така и не й хрумна да я попита защо трепери, и толкова по-добре. — Че и сама в тая тъмница! Не е редно така, майко. А и при всички тези войници наоколо, груби мъже, без никакво уважение към никоя жена, дори да е Айез Седай. Майко, вие просто не бива…
Егвийн се остави да я обливат глупавите й брътвежи също както се остави жената да я разсъблече. Слушаше я с половин ухо. Ако й кажеше да млъкне, това щеше да предизвика прекалено много наранени погледи и обидени въздишки. Като се оставеше настрана глупавото й дърдорене, Селаме изпълняваше задълженията си усърдно, макар че при толкова много размах те се превръщаха в някакъв танц от величествени жестове и раболепни поклони. На Егвийн й се струваше невъзможно на света да има по-глупава жена от Селаме, непрестанно загрижена за външния вид, непрекъснато притеснена какво щели да си помислят хората. За нея хората бяха Айез Седай, благородното съсловие и по-високопоставените. Никой друг нямаше значение. Вероятно според нейните сметки никой друг дори не можеше да мисли. Егвийн никога нямаше да забрави кой й бе намерил Селаме, също както и кой й беше намерил Мери. Е, Чеза пък й беше дар от Шериам, но Чеза неведнъж вече бе доказала верността си към нея.