Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Сякаш самата мисъл за шпиони я направи по-чувствителна, защото тя мигом усети, че я следят нечии невидими очи. Това чувство винаги присъстваше в Тел-айеран-риод и дори Мъдрите не знаеха защо е така, но макар тези незнайни и невидими наблюдатели винаги да ги имаше, възможно беше сред тях да се крият и истински такива.
Опряла длан на колоната, тя започна бавно да я обикаля. Оглеждаше гората от червен мрамор, губеща се сред дълбоки сенки. Светлината, която я обкръжаваше, беше нереална; всеки, който можеше да се крие в тези сенки, щеше да вижда около себе си същото, докато сенките щяха да крият нея самата за чуждите очи. Вярно, появяваха се хора, мъже и жени, премигващи образи, които рядко се задържаха за повече от едно-две тупкания на сърцето. Не я интересуваха онези, които докосваха Света на сънищата в съня си — всеки можеше да го направи неволно, но за свое щастие съвсем за кратко, преди да му е останало достатъчно време да се натъкне на някоя от дебнещите тук опасности. Но виж, Черната Аджа също разполагаше със съновен тер-ангреал, откраднат от Кулата. Още по-лошото бе, че Могедиен познаваше Тел-айеран-риод не по-зле от всяка сънебродница. А навярно и по-добре и можеше да контролира това място и всеки, попаднал в него, съвсем лесно.
За миг Егвийн съжали, че не бе надзърнала в сънищата на Могедиен, докато тя беше нейна пленница — поне веднъж, колкото да може да отличава сънищата й. Но дори различаването на сънищата и нямаше да й помогне да открие къде се подвизава тя сега. А и съществуваше възможността да бъде привлечена в тях въпреки волята си. Тя определено презираше Могедиен, а беше повече от сигурно, че омразата на Отстъпницата към нея е безгранична. Това, което ставаше в сънищата, не беше истинско, по-нереално беше дори отколкото в Тел-айеран-риод, но човек го запомняше за цял живот. Една нощ под властта на Могедиен щеше да се окаже кошмар, който тя най-вероятно щеше да изживява всеки път, когато заспеше. А навярно и будна.
Онова пък там какво беше? Тъмнокоса, царствено красива жена с перлена шапчица и в рокля, покрита с пищни дантели, излезе от сенките и бързо изчезна. Сънуваща тайренка — върховна лейди или просто сънуваща се за такава. Будна, можеше да е някоя грозновата дебела за селянка или търговка.
Май щеше да е по-добре да надзърне в сънищата на Логаин, вместо на Могедиен. Пак нямаше да може да разбере къде е, но сигурно щеше да добие някаква представа какво е замислил. Разбира се, да бъде въвлечена в неговите сънища едва ли щеше да е много по-приятно, отколкото ако попаднеше в тези на Отстъпницата. Той мразеше всички Айез Седай. Уреждането на бягството му беше едно от нещата, които бе длъжна да направи, и можеше само да се надява, че цената няма да се окаже твърде висока. Но сега трябваше да забрави за Логаин. Могедиен беше голямата опасност, Могедиен, която можеше да тръгне подир нея дори тук, особено тук, Могедиен, която…
Изведнъж си даде сметка колко тежко е започнала да се движи, огледа се и издаде приглушен гърлен звук, почти стон. Красивата рокля се бе превърнала в тежка броня от глава до пети, каквито носеха тежките конници на Гарет Брин, имаше и метален шлем на главата, открит за лицето и с лунен сърп отгоре, във формата на Пламъка на Тар Валон — поне на пипане. Това много я подразни. Все пак отдавна се бе научила да преодолява такава липса на самоконтрол.
Тя се стегна и решително промени нелепата броня в дрехите, които си обличаше при срещите си с Мъдрите. Беше само въпрос на мисъл. Бухнала пола от тъмна вълна със свободно падаща блуза от алгоде, точно както се обличаше, докато се учеше при тях, допълнени с шал с дълги ресни, толкова тъмнозелен, че изглеждаше почти черен, и забрадка да прибира косата й назад. Накитите им, разбира се, не уподоби — тези техни камари от костени и златни гердани и гривни. Ако го направеше, щяха да й се изсмеят. Една жена трупаше накитите си с години, а не в краткия промеждутък на един сън.
— Логаин е на път за Черната кула — каза тя високо. Надяваше се, че е така — там поне някой щеше да го държи изкъсо, а ако го хванеха и опитомяха отново, Ранд не можеше да обвини за това никоя от следващите я Сестри. — А Могедиен няма как да знае къде съм сега. — Последното се постара да го изрече по-уверено.