Корона от мечове

— Няма нужда да изтъквате какво?

Те се спогледаха и Арейна кимна.

— Случи се на път от реката до селото — каза Никола. Въпреки привидната неохота, с която говореше, гледаше Егвийн право в очите. — Двете с Арейна чухме Том Мерилин и Джюйлин Сандар да си говорят. Веселчунът и хващачът на крадци. Джюйлин каза, че ако в селото има Айез Седай — все още не бяхме сигурни — и ако те разберат, че Нинив и Елейн са се престрували на Айез Седай, тогава всички ще скочим сред ято сребруши, което, доколкото разбирам, не е никак безопасно.

— Веселчунът ни забеляза и му изшътка — каза Арейна и опипа колчана на кръста си, — но ние чухме. — И нейният глас беше толкова твърд, колкото погледа й.

— Знам, че сега и двете са Айез Седай, майко, но няма ли въпреки това да изпаднат в беда, ако се разбере? Сестрите, имам предвид? Всяка, която се е преструвала на Сестра, я чакат неприятности дори и години след това. — Изражението на Никола остана спокойно, но очите й се опитаха да приковат Егвийн. Тя се наведе напред напрегнато. — Всяка, която и да е тя. Не е ли така?

Окуражена от мълчанието на Егвийн, Арейна се ухили. Пренеприятна усмивка.

— Чух, че Нинив и Елейн били изпратени извън Кулата по някаква задача от тази жена, Санче, когато е била още Амирлин. И че и вие сте била изпратена от нея по същото време. И че сте си имали какви ли не неприятности, когато сте се върнали. — В гласа й се прокрадна ласкателство. — Помните ли да са си играели на Айез Седай?

Стояха пред нея и я гледаха, Арейна опряна нахално на лъка си, а Никола изпълнена с такова очакване, че въздухът около нея можеше ей сега да запука.

— Сюан Санче е Айез Седай — отвърна хладно Егвийн, — също както Нинив ал-Мийра и Елейн Траканд. И вие ще проявявате към тях подобаващата им се почит. За вас те са Сюан Седай, Нинив Седай и Елейн Седай. — Двете примигнаха от изненада. Стомахът на Егвийн се сгърчи. От гняв. След всичко, което бе преживяла тази нощ, накрая да я изнудват тези… Не можа да измисли достатъчно обидна дума. Елейн сигурно щеше — Елейн се вслушваше в приказките на коняри, на колари и фургонджии, и всякакви такива, и запомняше думи и изрази, каквито трябваше да отказва да чуе дори. Тя разгъна шарфа си с цветните ресни и грижливо уви с него раменете си.

— Не мисля, че ме разбрахте, майко — каза припряно Никола. Съвсем не боязливо обаче — просто се опита усили заплахата си. — Просто се тревожех, че ако някой разбере, че сте… — Егвийн не й даде шанс да продължи.

— О, много добре те разбрах, дете. — Тази глупачка наистина беше дете, независимо от възрастта си. Всяка от по-възрастните новачки създаваше грижи, обикновено с дръзкото си поведение към Посветените, назначени да ги обучават, но дори най-глупавите проявяваха достатъчно разум да избягват да се държат нахално със Сестрите. Яростта й се нажежи до бяло от това, че тази женица имаше дързостта да се опитва да го прояви към нея. И двете бяха по-високи от нея, макар и не с много, но тя опря юмруци на кръста си, изправи се и те се присвиха, сякаш се бе извисила над тях. — Даваш ли си сметка колко сериозно е да се предявят обвинения срещу Сестра, особено от една новачка? Обвинения, основани на разговор, който твърдите, че сте чули между двама мъже, които сега са на хиляда мили оттук. Тиана би те одрала жива и ще те прати да чистиш котлите до края на живота ти. — Никола продължаваше да се мъчи да вметне нещо — този път прозвуча като извинение, и възражения някакви, които Егвийн не разбра — в отчаяно усилие да промени всичко, но Егвийн не й обърна внимание. Ловкинята отстъпи още една крачка назад, видимо разколебана. — А и ти не си мисли, че ще ти се размине. Дори една Ловкиня може да бъде завлечена при Тиана за такова нещо. Стига да ти се размине боят с камшици на ока на някой фургон, както пердашат войниците, хванати в кражба. Тъй или иначе ще те изхвърлят край пътя със синините ти за спътнички.