Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Ти ще ни кажеш сама, когато се почувстваш готова — отвърна й добродушно Амис. Изглеждаше на една възраст с Мелайне, въпреки че дългата й до кръста коса беше побеляла като на Баир — косата й бе започнала да побелява още на годините на Егвийн, — но тъкмо тя беше водачката, а не Баир. За пръв път Егвийн се зачуди на колко ли години е тази жена наистина. Но не можеше да се зададе такъв въпрос на една Мъдра, също както и на Айез Седай.
— Когато ви оставих, бях една от Посветените. Знаете деленията в Бялата кула. — Баир поклати глава и направи гримаса: знаеше тя, но не го разбираше. Другите две също. За айилците това беше толкова нелепо, колкото един клан или бойно общество да се разделят срещу самите себе си. И навярно в техните очи беше и потвърждение, че Айез Седай са по-малко, отколкото трябваше да бъдат. Егвийн продължи, изненадана, че гласът й си остана така спокоен и сдържан. — Сестрите, които се противопоставят на Елайда, ме издигнаха за своя Амирлин. Когато Елайда бъде съборена, аз ще седна на Амирлинския трон, в Бялата кула. — Със силата на мисълта си тя добави към облеклото си пъстрия шарф и зачака. Веднъж ги беше излъгала, сериозно прегрешение според техния джи-е-тох, и не беше сигурна как щяха да реагират сега, като разберяха тази скривана от нея истина. Стига изобщо да и повярваха. Те само я изгледаха.
— Има едно нещо, дето го правят децата — каза предпазливо Мелайне след дълга пауза. Бременността все още не й личеше, но тя вече бе придобила онова вътрешно излъчване, което прави жените по-красиви, и някакво ненакърнимо спокойствие. — Всички деца искат да мушкат с копията и всички искат да станат вождове на кланове, но в един момент разбират, че вождът на клан рядко танцува копията сам. Затова си правят фигура и я поставят нависоко. — Подът от едната й страна изведнъж се надигна и вместо плочи се превърна в обжарена от слънцето скала. А на върха й се бе изправила фигура, смътно наподобяваща на мъж, направена от сухи вейки и парцали. — Това е вождът на клана, който ги командва да танцуват копията от хълма, от който може да наблюдава битката. Но децата тичат накъдето им хрумне и техният вожд е само една кукла от пръчки и парцали. — Внезапно лъхна вятър и развя дрипите, после и канарата, и фигурата изчезнаха.
Егвийн вдиша дълбоко. Разбира се. Тя си бе откупила лъжата според джи-е-тох, по собствен избор, и това означаваше, че лъжата е била все едно никога не изричана. Трябваше да се сети. Но бяха улучили положението, в което се намираше, сякаш бяха пребивавали седмици в стана на Айез Седай. Баир заби поглед в пода — не желаеше да види срама й. Амис седеше подпряла брадичката си с ръка, пронизително синият й поглед се мъчеше да проникне до сърцето й.
— Някои ме виждат точно така. — Но още един дълбок дъх и тя изтласка навън цялата истина. — С изключение на шепа Сестри. Но когато приключим битката си, те ще знаят вече, че аз съм техния вожд, и ще тичат натам, накъдето аз им кажа.
— Върни се при нас — каза Баир. — Имаш твърде много чест за тези жени. Сорилея вече е подбрала десетина млади мъже, за да ги огледаш в шатрите за потене. Тя гори от желание да види, че си изплела брачния си венец.
— Надявам се да присъства, когато се омъжа, Баир. — За Гавин, надяваше се; това, че щеше да го обвърже, го знаеше от тълкуванията на собствените си сънища, но едничката надежда и сигурност за любов й подсказваше, че ще се оженят. — Надявам се всички да присъствате, но вече съм си направила избора.
Баир беше склонна да продължи да спори, както и Мелайне, но Амис вдигна ръка и двете млъкнаха, макар да не останаха доволни.
— Твърде много джи има в нейното решение. Тя ще принуди враговете си да се преклонят пред нейната воля, а няма да бяга от тях. Желая ти всичко най-добро в твоя танц, Егвийн ал-Вийр. — Тя беше била Дева на копието и често си мислеше, че още е такава. — Седни. Седни.
— Честта си е нейна — каза Баир и изгледа намръщено Амис, — но аз имам друг въпрос. — Очите й бяха почти воднистосини, но не по-малко остри от тези на Амис. — Ще накараш ли тези Айез Седай да коленичат пред Кар-а-карн?
Егвийн толкова се сепна, че за малко да падне на пода, вместо да седне. В отговора й обаче липсваше колебание.
— Не мога да го направя, Баир. А и да можех, не бих го направила. Нашата вярност е към Кулата и към Айез Седай като цяло, над всяка земя, в която сме родени. — Това беше вярно, или поне трябваше да е така, макар да се чудеше как подобно твърдение можеше да се свърже в главите им с нейния и на останалите бунт. — Айез Седай не се заклеват дори пред Амирлин. И естествено никога не биха положили клетва пред един мъж. Това би било все едно вие да коленичите пред вожд на клан. — Тя го показа нагледно по същия начин като Мелайне, съсредоточена над реалността на сцената; Тел-айеран-риод беше безкрайно податлив, стига да знаеш как да го ваеш. Отвъд Каландор три Мъдри се смъкнаха на колене пред един вожд на клан. Мъжът силно приличаше на Руарк, а жените — на трите пред нея. Тя задържа видението само за миг, но Баир хвърли един поглед и изсумтя високо. Представата за подобно нещо наистина беше нелепа.