Добре пазени тайни

Излезе забързана. Рийд взе един гаечен ключ и пъхна глава под двигателя на самолета.

— Какво е намислила този път? — попита Енгъс и седна на стола, на който преди малко седеше Рийд.

— Открила е, че това място с мое. Никога не съм го пазил в тайна, но и никога не съм го разтръбявал. Разбрала е, че ще загубя много, ако представи делото в съда, независимо от това дали аз съм убиецът или не.

— Права е — отбеляза по-възрастният мъж. Рийд повдигна леко рамене, захвърли гаечния ключ на работната маса и затвори капака на двигателя. — Ели ми каза, че е ходила в кабинета му и го е разпитвала за скалпела на баща му и за деня на убийството.

— За скалпела?

— Да. Знаеш ли нещо?

— По дяволите, не. А ти?

— И аз.

Рийд отиде до един шкаф, където държеше алкохол и бира. Наля си пълна чаша от една бутилка уиски „Джак Даниелс“ и я изпи на екс. Подаде бутилката на Енгъс. — Искаш ли?

— Разбира се, благодаря — докато пиеше уискито, наблюдаваше Рийд, който глътна още едно.

Улови любопитния поглед на Енгъс и каза:

— Имах ужасен ден.

— Алекс?

Рийд прокара пръсти през косата си, сякаш искаше да се отърси от кошмарни преживявания.

— Да. По дяволите, тя държи на своето.

— Кой знае с какви глупости й е натъпкала главата Мърл Греъм.

— Не се учудвам, че иска да си отмъсти. Ако предприятията „Минтън“ не получат това разрешително за хиподрума, всичките ми бъдещи планове ще пропаднат.

— Толкова ли е важно това за теб?

— А ти да не мислиш, че искам да бъда шериф до края на живота си?

— Прекалено много се тревожиш, момчето ми! — каза Енгъс сърдечно. — Ние ще получим разрешителното и твоето бъдеще ще бъде безоблачно. Дойдох тук, за да поговорим именно за това.

Рийд го погледна любопитно.

— За моето бъдеще?

Енгъс допи уискито си на един дъх, тикна каубойската си шапка назад, погледна Рийд и се усмихна дяволито.

— Искам да се върнеш и отново да вземеш активно участие в компанията.

За момент Рийд остана като гръмнат. Отстъпи назад, засмя се и каза:

— Шегуваш ли се?

— Не — Енгъс вдигна ръка. — Изслушай ме, преди да ми отговориш.

Вече беше решил какво да му каже. След като получи две обезпокоителни обаждания по телефона от членове на комисията по надбягванията, които бяха прочели за разследването на Алекс във вестниците в Остин, Енгъс реши, че трябва да спре това разследване на всяка цена. Явно Алекс нямаше сама да се откаже, както той си мислеше в началото.

Разговорите бяха завършили оптимистично. Той разби на пух и прах твърденията на Алекс, каза им няколко мръсни вица и ги накара да се посмеят, преди да затворя телефона. Все още не беше засегнат лично, но определена чувстваше необходимост да защити компанията и да й осигури солиден гръб. Ако Рийд се съгласи да се върне обратно, това би било стъпка напред.

След това изрече предварително репетираните думи.

— Ти разбираш почти колкото мен от конни надбягвания и доста повече от Джуниър, който не отделя много време и не прави опити да се научи. Би могъл да се върнеш в компанията като изпълнителен директор. Мога да разделя задълженията ви с Джуниър поравно, въпреки че ти можеш да изпълняваш и други функции. Знам колко много означава това летище за теб. Ти си привързан към него, но разбираш откъде можеш да натрупаш пари. Аз също. Ще го включа в компанията. Тя може да си позволи да финансира реконструкцията и разширението, което ти искаш да направиш сам. Можем да създадем нови връзки с други въздушни компании.