Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Значи въпросът е само икономически?
— Точно така.
Мозъкът на Енгъс работеше със светкавична бързина.
— А какво ще кажеш, ако и аз реша да построя собствено летище?
— Ще бъдем конкуренти — отговори Рийд спокойно. — Но няма достатъчно бизнес за съществуването на две летища и тогава ще загубим и двамата.
— Но аз мога да си го позволя, а ти — не.
— Не виждам какво удоволствие би ти доставило да ме разориш, Енгъс.
Той се размекна и се засмя.
— Прав си. За Бога, момче, ти си ми като роднина.
— Като роднина, но не съм. Джуниър е твой син, а не аз.
— Отказваш се от тази възможност заради него, така ли? — това беше само предположение, но по реакцията му Рийд разбра, че беше вярно.
Рийд погледна часовника си.
— Виж, трябва да тръгвам.
— Рийд — каза Енгъс и го хвана за ръката, — мислиш ли, че Джуниър ще оцени какъв добър приятел има?
Енгъс се почувства победен и това не му беше приятно.
— Няма да ти позволя да го направиш, момче.
— Нямаш друг избор.
— Няма да ти позволя да кажеш не. Ще те преследвам — обеща той.
— Не се тревожиш от факта, че ще ти липсвам, а защото не е станало както ти искаш.
— Не си прав този път, Рийд. Аз наистина имам нужда от теб. И Джуниър също. И компанията.
— Защо точно сега? Защо след толкова години бъдещето на компанията трябва да зависи от моето връщане там? — чертите на Рийд се изостриха. — Ти се страхуваш.
— Страхувам ли се? — повтори Енгъс учуден. — От какво? От кого?
— От Алекс. Страхуваш се, че може да ти отмъкне златната ябълка под носа. Искаш да струпаш всички или, които имаш, зад гърба си.
— Не бихме ли били по-силни срещу нея, ако сме заедно?
— Ние сме заедно.
— Наистина ли? — избухна Енгъс.
— Имаш честната ми дума, Енгъс, както и аз твоята.
Енгъс пристъпи по-близо до Рийд.
— Надявам се. Но си спомням изражението на лицето ти, когато влязох тук преди малко — прошепна той. — Изглеждаше, сякаш някой те е ритал в слабините, момчето ми. А тя цялата беше почервеняла и устните й бяха подути.
Рийд не каза нищо. Енгъс и не очакваше. Може би трябваше да отрече или да измисли някакво извинение, но не каза нищо подобно. Устойчивостта на Рийд беше една от чертите, за които му се възхищаваше.
Реши да намали напрежението.
— И аз самият харесвам момичето. Тя е елегантна, умна и дръзка, но невинаги използва ума си в своя полза — той вдигна пръст срещу Рийд. — Внимавай как се държиш с нея, защото може да те прецака. Тя иска да коленичим пред нея, за да изкупим вината за убийството на Селина.
— Можеш ли да си позволиш да загубиш всичко, което си постигнал? Аз не мога, а и няма да го направя — каза Рийд и напусна хангара.
— Къде е синът ми? — попита сърдито Енгъс. След като се раздели с Рийд преди около час, той тръгна към един бар, където предполагаше, че ще намери Джуниър.
— В дъното — отговори барманът и посочи една затворена врата в другия край на заведението.
То беше невзрачна дупка, но имаше най-голямата зала за покер в града. Тук по всяко време на денонощието се играеше комар в задната стаичка. Енгъс отвори, вратата с трясък, като едва не събори сервитьорката, която носеше поднос с празни бутилки, подпрян на рамото й. Трудно си проби път през облак от цигарен дим и се отправи към кръглата маса за покер.
— Трябва да говоря с теб! — изрева той. Джуниър се усмихна на баща си. В ъгъла на устните му висеше недопушена пура.
— Не можеш ли да почакаш, докато свършим това раздаване? Заложил съм петстотин и мисля, че ще спечеля.
— Като разбереш какво имам да ти казвам, ще ти стане зле и късметът ти ще се изпари.
Другите комарджии, повечето от които работеха по един или друг начин за Енгъс бързо прибраха залаганията си и офейкаха. Когато и последният от тях излезе през вратата, Енгъс я затвори с крак.
— Какво става, по дяволите? — попита Джуниър.
— Ще ти кажа какво става. Твоят приятел Рийд отново ще ти измъкне плячката под носа, докато стоиш тук в тази стая и дремеш.
Джуниър покорно изгаси пурата си.
— Не разбирам за какво намекваш?
— Мислиш само за удоволствия, а не за бизнес, където ти е мястото.
Енгъс се поуспокои. Ако продължи да вика, Джуниър само ще се нацупи. Нищо не се постига с викове, но искаше да му покаже разочарованието и яда си.
— Алекс беше на летището с Рийд днес следобед.
— И какво от това?
— Такова, че ако бях пристигнал там само десет секунди по-късно, щях да ги хвана да се чукат до самолета! — изрева той, забравяйки решението да сдържа гнева си.
Джуниър стана от стола.
— Какво говориш?
— Познавам животните, когато са разтопени, момчето ми. Забрави ли, че по-голямата част от живота ми премина в отглеждане на коне? Мога да усетя кога се желаят взаимно. Той правеше това, което ти трябваше да направиш, вместо да играеш комар тук и да залагаш пари, които дори не си изкарал сам.