Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Наистина ли?
— Да.
— Вероятно не е очаквала той да се радва на Ал Гейдър и мен.
— Не, и знаеше това много добре. Никой от нас не искаше тя да ходи в Ел Пасо онова лято, но не можахме да направим нищо, за да я накараме да остане, след като веднъж вече беше решила — отговори Джуниър. — Тя отиде. Беше там, а ние тук — на триста мили разстояние. Една вечер Рийд реши да вземем самолет и да отидем дотам, за да я върнем обратно. Този негодник успя да ме убеди, че може да ни закара и върне обратно, без някой да разбере за липсата на самолета. Единственият човек, който можел да забележи, беше Моу Блейкли, но според Рийд той нямало да ни направи нищо.
— Боже мой, не сте го направили, нали?
— Не, тогава не. Един от работниците в конюшнята — Пейсти Хикъм — подслушвал нашия разговор. Каза на татко и всичко пропадна. Баща ми ни заплаши с бой и ни предупреди да му мислим, ако само си помислим друг път за подобно нещо. Знаеше, че Селина се опитва да накара Рийд да я ревнува и ни каза да я оставим да се забавлява. Увери ни, че накрая ще й омръзне, ще се върне вкъщи и всичко ще бъде както преди.
— Но Енгъс е сбъркал. Когато майки ми се е върнала в Пърсел, тя с била бременна е мен. Не е могло да бъде както преди.
Тя дълго и безмълвно си игра с лъжичката за кафе.
— Какво знаете за баща ми, Джуниър?
— Не много. А вие?
Тя присви леко рамене.
— Само че се е казвал Ал Гейдър и е бил от някакъв град в Западна Вирджиния, където е имало каменовъглена мина, и че бил изпратен във Виетнам няколко седмици след като се оженил за майка ми. Натъкнал се на мина и починал няколко месеца преди да се родя.
— Дори не знаех откъде е бил — каза Джуниър със съжаление.
— Смятах, когато порасна, да отида в Западна Вирджиния и да се запозная със семейството му, но после се отказах. Те не направиха опит да ме потърсят, затова реших, че ще е по-добре да не ги безпокоя. Останките на баща ми са били изпратени до тях и е погребан там. Дори не съм сигурна дали майка ми е присъствала на погребението.
— Не можа да отиде. Искаше, но госпожа Греъм отказа да й даде пари за път. Татко предложи да плати пътя, но баба ви не искаше и да чуе за това.
— Но е позволила на Енгъс да плати разноските по погребението на майка ми?
— Допускам, че тогава е мислела по друг начин.
— Вече не е смятала Ал Гейдър за виновен за прибързания брак на майка ми ли?
— Може и да не е бил виновен — каза Джуниър. — Един войник, който отива на война, а и Селина беше красиво, съблазнително момиче.
— Рийд не е искал да спи с нея.
— И това ли ви каза?
Алекс кимна с глава.
— Да, добре. Някои от момичетата, с които беше спал, парадираха с това пред Селина. Тя искаше да докаже, че е жена и може да улови в капана всеки мъж, който поиска. Гейдър несъмнено се е възползвал от това. Името му беше като неприлична дума за баба ви. Заради него Селина пропусна последната година в гимназията и това не се отрази добре на Мърл. Тя имаше основателни причини да го мрази.
— Искаше ми се да е запазила поне една негова снимка. Пазеше хиляди снимки на Селина, но нито една на баща ми.
— За госпожа Греъм той вероятно е представлявал Дяволът, нещо, което е променило живота на Селина завинаги в най-лошия смисъл на думата.
— Да — каза младата жена и помисли колко добре и колко точно думите на Джуниър отразяваха отношението на баба й към самата нея. — Не свързвам името му с никого, защото не мога да си представя лицето му. Нищо.
— Боже мой, Алекс. Сигурно е ужасно.
— Понякога си мисля, че съм поникнала от земята. Може би съм била първото дете, което е изскочило от зелка.
— Недейте! — Джуниър отново хвана ръката й. — Вие имахте майка и тя беше много красива.
— Наистина ли?
— Питайте, когото искате.
— И вътрешно ли беше толкова красива, колкото външно?
Той сбърчи леко вежди.
— Като всички хора. И тя беше човек. Имаше и недостатъци, и добродетели.
— Обичаше ли ме, Джуниър?
— Дали ви е обичала? За Бога, да! Тя мислеше, че има най-страхотното бебе, което някога е било зачевано.
Размишлявайки върху думите на Джуниър, Алекс излезе от ресторанта заедно с него.
Докато държеше вратата на ягуара отворена, той се приближи до Алекс и я погали по бузата.
— Трябва ли да ходите пак в съда следобед?
— Мисля, че да. Имам работа.
— Прекрасен ден.
Тя посочи небето.
— Лъжец такъв. Изглежда сякаш всеки миг ще завали дъжд или сняг.
Той се наведе и я целуна бързо. След това прошепна:
— Дойде ми на ум къде можем да прекараме по-приятно времето си на закрито.