Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Джуниър се сепна и каза отбранително:
— Чух, че Алекс е извън града.
— Е, сега е тук.
— Добре, ще й се обадя довечера.
— Измисли нещо по-добро. Определи й любовна среща.
— Добре.
— Говоря ти сериозно.
— Казах добре! — извика Джуниър.
— И още нещо, което искам да чуеш първо от мен. Помолих Рийд да се върне обратно в компанията.
— Хм!…
— Чу ли какво казах?
— Той… какво каза той?
— Каза не, но не мисля, че това е окончателният му отговор — Енгъс се доближи до сина си. — Ще ти кажа и още нещо. Не съм решил кой за кого ще работи, ако приеме предложението ми.
Очите на Джуниър отразяваха болката и гнева му. Баща му го смушка в ребрата.
— По-добре се заеми с това, което ти казах, ако не искаш да ти се случи едно от двете: или Рийд ще седи зад бюрото ти и ще определя какво ще правиш, или всички ще лежим в затвора в Хънтсвил. И в двата случая няма да имаш възможност да играеш покер.
После отстъпи назад и ритна масата с върха на ботуша си. Тя се преобърна и картите се разхвърчаха по пода, а бутилките от бира и пепелниците се счупиха.
След това излезе и остави Джуниър да почисти.
Глава XXXI
Сервитьорката сложи на масата две порции пиле с гарнитура и попита дали Джуниър Минтън и неговата гостенка имат нужда от подмяна на купичката с лед.
— Засега всичко е наред, благодаря — каза той с традиционната си усмивка.
Залата в ресторанта предлагаше изглед към игрището за голф. Беше една от малкото в Пърсел, които не бяха пропити с дъха на Тексас. Мекият пастелен интериор действаше успокоително. Джуниър и Алекс бяха сред малкото посетители за обяд.
Тя сложи вилицата си до другите прибори.
— Прекалено хубави са, за да яде човек с тях. Изобщо не могат да се сравняват с приборите в кафене „В & В“. Сигурна съм, че ако вляза в кухнята и видя как приготвят храната, никога няма да ям там. Вероятно е пълно с хлебарки.
— Не. Сигурно ги пържат и сервират за предястие — усмихна се Джуниър. — Често ли обядвате там?
— Сравнително често. Отпускат ми пари за обяд, но не стигат за луксозни ресторанти като този.
— Тогава, след като снощи ми отказахте да излезем заедно, сега се радвам, че бях по-настоятелен и ви доведох тук. Често трябва да бягам от жени, които работят в търговската част на града и обядват в кафене „В & В“. Менюто е вредно за талията им.
— И тук не е за препоръчване — каза тя и опита от украсената със сметана салата.
— Вие не трябва да се безпокоите за талията си. Елегантна сте като майка си.
Алекс подпря вилицата си на ръба на чинията.
— Дори и след като ме е родила ли?
Джуниър беше навел глава над чинията си. Повдигна я, забеляза настойчивото й любопитство и изтри устните си в ленената салфетка, преди да й отговори.
— В гръб изглеждате като близначки, само косата ви е малко по-тъмна и по-червеникава.
— И Рийд каза същото.
— Така ли? Кога?
Тя се усмихна нерешително. Въпросът беше зададен уж съвсем случайно, но между веждите му се образува издайническа гънка.
— Скоро след като се запознахме.
— А-а — каза той.
Алекс не искаше да мисли за Рийд. Когато беше с него, професионалната й безпристрастност, с която се гордееше, изчезваше. Прагматизмът отстъпваше пред чувствата.
В един момент го обвиняваше в убийство първа степен, а в следващия го целуваше безумно и желаеше дори нещо повече. Той беше опасен за нея не само като следовател, но и като жена. И двете неща, взети заедно, бяха уязвими и тя страдаше от неговите атаки.
— Джуниър — попита, след като свършиха обяда, — защо Рийд не е могъл да прости на Селина това, че е забременяла? Наранена е била гордостта му ли?
Той гледаше през прозореца към игрището за голф. Когато усети очите й върху себе си, я погледна тъжно.
— Разочарован съм.
— От какво?
— Мислех, надявах се, че приехте поканата ми за обяд, защото искате да ме видите — въздъхна той обезкуражен. — А вие просто искате да говорим за Рийд.
— Не за Рийд, а за Селина. За майка ми.
Той се пресегна през масата и я хвана за ръката.
— Всичко е наред. Свикнал съм. Селина често ми се обаждаше и ми говореше за Рийд през цялото време.
— Какво казваше, когато ви се обаждаше и говореше за него?
Джуниър се облегна на прозореца и започна да си играе с вратовръзката, като машинално я навиваше между пръстите си.
— Обикновено говореше колко чудесен е той. Рийд това, Рийд онова. След като баща ви беше убит във войната и Селина отново беше свободна, тя се страхуваше дали ще я приеме отново.