Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Значи ще направиш всичко това за пари? — извика той. — Това ли си искала през цялото това време?
Лицето й пребледня.
— Как можа да си помислиш такова нещо за мен? Държа да ми се извиниш!
Грег започна да мънка.
— Добре, извинявай. Но наистина ли мислиш да го направиш?
— Да, наистина.
Необходимо му беше малко време, преди да изроптае:
— Трябва да се прегледаш. — После посочи към нея с пръст и каза: — Пази се от неприятности. Първо се убеди, че всичко е наред, преди да обвиняваш някого, особено Уолис. Ако се провалиш и въвлечеш и мен в тази работа, ще заявя, че не съм имал нищо общо с теб и твоите действия. И се пази. Разбра ли добре?
— Разбрах — тя стана от стола. — Ще се обадя, когато открия нещо.
— Алекс! — извика той след нея.
Тя вече беше на вратата. Когато се обърна назад и го погледна, Грег попита:
— Какво става с теб?
— Какво имаш предвид?
— Защо изглеждаш толкова отчаяна и ходиш като призрак?
— Просто съм уморена.
Не й повярва, но не продължи. След като излезе, взе двата плика, оставени на бюрото му. Отвори първо единия, след него и другия.
Грег Харпър буквално прескочи бюрото си и се втурна към вратата.
— Алекс, кучко такава! — изрева той по празния коридор.
— Току-що излезе — съобщи секретарката му доста учудена. — С един мъж.
— Кой?
— Някакъв каубой с кожено яке.
Грег се върна в стаята си, доближи се до бюрото, смачка двата празни плика на топка и ги хвърли в кошчето за боклук.
Слънцето залязваше, когато Рийд спря блейзъра на паркинга пред мотел „Уестърнър“.
— Оставете ме във фоайето, моля — каза Алекс. — Трябва да проверя дали няма съобщение за мен.
Рийд изпълни молбата й, без да възразява. Бяха си разменили само няколко думи, откакто се срещнаха пред офиса на областния прокурор. Полетът обратно до Пърсел премина без особени събития. Алекс дрема през цялото време.
А Рийд прекара времето си, като я наблюдаваше докато дреме.
Повече от хиляда пъти през нощта се връща обратно почти до самата къща на Алекс. Като гледаше кръговете под очите й, докато спеше, се чудеше как бе могъл да я остави сама предишната вечер. Тя имаше нужда от някого и единствено той беше налице.
Но никой нямаше да го награди за това, че е добро момче. Ако беше останал, нямаше да може да държи нито ръцете си, нито устните, нито каквото и да било далеч от нея. Ето защо си беше тръгнал. Потребностите им не бяха съвместими.
Алекс не беше слязла още от колата, когато каза нерешително:
— Е, благодаря ви.
— Моля, няма защо.
— Сигурен ли сте, че няма да ми позволите да ви платя?
Той не удостои въпроса й с отговор. Вместо това попита на свой ред:
— За какво беше това неотложно заседание?
— За едно дело, по което работех, преди да дойда в Пърсел. Трябваше да изясним някои неща със заместника ми.
— Не можеше ли да ги изясните по телефона?
— Това е заплетена история.
Разбра, че го лъже, но не я пита нищо повече.
— До скоро.
Тя слезе от колата и оправи презрамката на дамската си чанта. Сложи я през рамо и влезе във фоайето на мотела, където администраторката я поздрави и й подаде няколко съобщения. Рийд се обърна. Тъкмо щеше да потегли, когато забеляза, че Алекс се забави на рецепцията, за да прочете едно от съобщенията. Лицето й беше пребледняло. Той изключи двигателя и слезе.
— Какво е това? — попита.
Тя го погледна, бързо сгъна писмото и го пъхна в плика.
— Пощата ми.
— Дайте да видя.
— Искате да видите писмата ми?
Той щракна три пъти с пръсти. Ядът й беше разбираем, когато пъхна плика в ръката му. Не беше необходимо много време, за да го прочете. То беше кратко и ясно. Рийд присви вежди и се намръщи.
— Противна на Бога?
— Точно така ме нарича.
— Пламит, без съмнение. Имате ли нещо против, ако го задържа?
— Не — Алекс цялата трепереше. — Запомних го.
— Заключете добре вратата си.
— Не мислите, че заплахата му е сериозна, нали?
Искаше му се да я разтърси силно. Или беше глупава, или наивна, или и двете заедно, за да мисли, че никой не може да й причини нищо лошо.
— Точно така — отвърна. — Ако направи опит да се свърже с вас, веднага ми се обадете. Разбрано?
Тя изглеждаше готова да спори, но кимна с глава. Изтощението й беше очевидно. Изглеждаше, сякаш всеки момент ще припадне. Рийд знаеше, че до известна степен и той има вина за това, и се почувства ужасно.