Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Обърна се и тръгна към колата, но не си замина от мотела, докато не се убеди, че Алекс се е заключила добре в стаята си.
Глава XXIX
Рийд се обърна, когато ламаринената врата на хангара се отвори е трясък. Слънцето залязваше и лицето на Алекс беше в сянка, но не беше нужно да вижда изражението й, за да разбере, че е ядосана. Светлината, която падаше отзад върху косата й я правеше да изглежда като огнена.
Той привърши с миенето на ръцете си, изплакна ги и посегна към една салфетка.
— На какво дължа това неочаквано посещение? — попита с приятен глас.
— Вие сте лъжец, измамник, а може би и убиец!
— Смятате ме за такъв от самото начало. Кажете ми нещо, което не знам.
Той се отпусна на един стол и опря ботушите си на най-долната стъпенка. Безцелно плъзгаше ръце нагоре и надолу по бедрата си. До този момент, през целия си живот, никога не му се бе искало толкова много да докосне някоя жена.
Тя пристъпваше към него войнствено, с нарастваща енергия. Изглеждаше нежна, но толкова жизнена, че можеше да усети кожата й под дланите си. Искаше му се да вплете пръсти в косата й и да обсипе устните й с безброй целувки.
Алекс носеше кожено палто, което винаги го възбуждаше с еротичните, дълбоки гънки по него. Впитите по бедрата й дънки само усилваха това впечатление. Рийд усещаше как ядът й ще се излее върху него всеки момент.
Разделяха ги само няколко инча. Тогава тя размаха един лист пред очите му. Той разпозна писмото, което беше получила от няколко загрижени граждани скоро след пристигането си в Пърсел. Щеше да изкара мръсните му ризи наяве, добре. Очакваше това и знаеше, че тя ще дойде да му каже веднага след като разбере.
— Още от самото начало знаех, че нещо не е наред — каза младата жена през зъби. — Днес, докато разглеждах материали и търсех улики, най-накрая разбрах какво е то.
Рийд се престори, че не разбира за какво намеква. Сложи ръце на кръста си и каза:
— Е, и какво?
— В писмото е цитирано името на още една влиятелна личност, чийто подпис липсва. Летище „Моу Блейкли“ — каза тя, сочейки с пръст името в писмото. — Но господин Моу Блейкли не го е подписал!
— Трудно би го направил, тъй като почина преди седем години.
— Моу Блейкли е мъжът, за който ми разказвахте, нали? Онзи, който ви е научил да летите и ви е черпил със сироп от ягоди.
— Много се задълбочавате.
— Вие сте собственик на това летище, господин Ламбърт.
— Точно така. Моу ми го завеща. Учудвате ли се?
— Поразена съм!
— Повечето от хората също бяха поразени. Някои дори вбесени — онези, които искаха да получат това летище. Това стана, когато навсякъде пробиваха дупки и търсеха нефт.
— Обсъждахме това писмо подробно — Алекс говореше през зъби. — Казахте, че вече сте го виждал, но пропуснахте да споменете, че в него фигурира и вашата компания.
— Хората, които са писали писмото, не са се консултирали предварително с мен. Ако го бяха направили, щях да им кажа да не ме замесват в това.
— Защо? Вашите интереси напълно съвпадат с техните.
— Точно така. Права сте, но не е в моя стил да заплашвам хората. Казах ви в лицето да се махате от Пърсел и да се върнете в Остин. Освен това, не съм човек, който обича да действа колективно. Груповите проекти не са ми по вкуса.
— Това не обяснява защо не ми казахте, че летището е ваша собственост, когато имахте толкова възможности да го направите.
— Не го направих, защото знаех как ще реагирате.
Тя отстъпи назад.
— Не съм загубила чувството си за мярка. Вие сте законен собственик на това летище и имате големи планове за неговото разширение и подобрение.
Той стана от стола и се надвеси над нея. Очите му бяха ледени.
— Откъде знаете за това?
— Поработих малко днес следобед. Представих се за ваша секретарка и се обадих до три въздушни компании. Попитах за статута на нашата молба за обслужване. Ако се окажеше, че не са чували никога за вас, моите предположения щяха да се окажат неверни.
Тя се усмихна студено.
— Но те бяха чували за вас. Бяха нетърпеливи да ви поздравят за полученото разрешително за хиподрума. И трите компании бяха въодушевени от идеите ви за чартърни полети и в момента подготвят офертите. Ще ви се обадят съвсем скоро, веднага след като проучат пазара. Между другото, дължите ми десет долара за междуградски разговор.
Той я хвана за ръката.
— Нямате право да се бъркате в моя бизнес. Това няма нищо общо с вашето разследване.
— Имам всички права да водя следствието както намеря за добре.
— Това, че съм собственик на летище, което ще процъфти, ако се построи този хиподрум в Пърсел не означава, че съм убил Селина със скалпел.