Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Вероятно искате да прикриете някого! — изкрещя тя.
— Кого? Енгъс? Или Джуниър? Това е абсурдно и вие го знаете.
Тя освободи ръката си.
— Вие пречите на това разследване по всякакъв начин. Носите шерифска значка и това означава, че сте длъжен да служите на закона. Ето кое е абсурдното! Вие не искате да открия убиеца, независимо кой е той, защото всяко обвинение би означавало сбогом на хиподрума и на плановете ви за трупане на пари. Не се учудвам на лоялността ви към семейство Минтън — каза презрително. — Тя няма нищо общо с приятелството, нито с компенсирането на услуги в миналото. Вие защитавате общите финансови интереси.
Гърдите й се надигнаха под пуловера, когато си пое дъх. Тя добави:
— Мога да ви кажа също, че сте вие.
— Убиецът ли? — гласът му беше съскащ и застрашителен. Той опря гърба й в корпуса на самолета, който се опитваше да поправи преди нейното пристигане.
— Да, мисля, че вие сте я убил. Струва ми се, че знам как.
— Целият съм в слух.
— Обичал сте Селина до полуда, но тя ви е измамила. Аз непрекъснато съм напомняла за това, още преди да се родя. Не сте могъл да й простите и да забравите, но Джуниър е могъл. Той се е възползвал от шанса и е заел мястото ви. Започнал е да я ухажва и опитите му са били успешни. Когато сте забелязал, че тя започва да се влюбва в него, просто не сте могъл да понесете мисълта, че най-добрия ви приятел ще ви я отнеме, и затова сте я убил. Щом като вие не сте могъл да я имате, тогава е било по-добре никой да не я притежава, дори и Джуниър.
Той примигна.
— Много добре, следователю. Но има един проблем — пристъпи по-близо до нея и наведе лицето си над нейното. — Не можете да го докажете. Не можете да докажете нищо от това, което казахте. Това са само предположения. Не разполагате с никакви улики нито срещу мен, нито срещу когото и да било. Така че защо не направите живота на всички по-лек и не се откажете?
— Защото не мога.
В думите й се долавяше отчаяние и Рийд много добре разбра какво чувства.
— Защо не можете? — попита с насмешка.
— Защото искам този, който я е убил, да бъде наказан.
— Ха-ха! — поклати глава той. — Не го правите заради Селина, а заради себе си.
— Не е вярно!
— Баба ви е разказвала само хубави неща за Селина. Изградила е един кумир и вие не можете да си простите, че сте се появила на този свят в неподходящо за нея време и сте объркала живота й.
— Да съм казвала подобно нещо? — ядоса се тя. — Познавам ви достатъчно добре, за да мога да кажа, че сте егоист, Рийд Ламбърт. Не сте могъл да понесете мисълта, че друг мъж може да притежава нещо, което е било ваша лична собственост.
Изражението на лицето й беше победоносно и предизвикателно.
— Кое ви беше най-трудно да простите, Рийд? Че Селина е спала с друг мъж? Или не можехте да си простите, че не сте се оженил за нея, когато сте имал такава възможност?
— Защо искате да знаете за кого съм могъл и за кого не, да се оженя? — попита той и се наведе напред, като се доближи плътно до нея. — Веднъж ви предупредих да не си пъхате носа, където не трябва — прошепна заплашително. — Не правехте ли точно това, когато бяхте с Джуниър? Не искахте ли да задоволите любопитството си относно това, защо майка ви го намираше толкова привлекателен? — Изпита огромно удоволствие, когато тя пребледня.
— Не! — отрече Алекс рязко.
— Прав съм.
— Вие не сте добре!
— Не аз, скъпа! — дъхът му докосваше устните й. — Вие сте тази, която иска да задоволи любопитството си.
Наведе глава и я целуна. Тя упорито се съпротивляваше, но накрая успя да я накара да разтвори устните си. Езикът му докосна зъбите и вътрешната част на устата й.
Усети дъха й. Възбуди се и усети остра болка в слабините. Пъхна ръка под палтото и докосна гърдите й. Усети, че зърната са се втвърдили и когато леко ги погали, тя издаде тих звук.
Вдигна глава и я погледна право в очите. Тя беше облегната на самолета. Дишаше тежко. Гърдите й се издигаха и спускаха плавно. Почувства, че сърцето й бие като на малко уплашено животинче, което е попаднало в капан. Устните й бяха леко разтворени и влажни. Беше затворила очи и след миг бавно ги отвори. Погледнаха се смутено.
„Боже мой“ — това бяха последните свързани мисли на Рийд. Наведе устни към нейните и я целуна още по-жадно от преди. Докосна я с език, но този път много по-нежно, и започна да гали гърдите й с неподозиран финес.
Накрая, когато търпението му се изчерпа, спусна ръка към кръста й. Извади пуловера от дънките, разкопча сутиена и докосна меката й топла кожа с ръка. Тя се изпъна назад инстинктивно, като по този начин го улесни да достигне гърдите й с мазолестите си пръсти. Разтри ги и след това продължи надолу, докато стигна между бедрата й.