Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Усмихна се многообещаващо.
— Мога да ти прехвърля и няколко акции на компанията за стимул. Не можеш да отминеш такава сделка, момче!
Но реакцията на Рийд го разочарова. Очакваше да го види изненадан и сияещ от удоволствие. Вместо това забеляза учудване, примесено с подозрение.
— Защо ми предлагаш всичко това?
Запазвайки самообладание, Енгъс отговори:
— Ти принадлежиш на нас — винаги си бил част от нас. Аз съм силен и мога да променя живота ти. Би било глупаво от твоя страна да не се възползваш от моето предложение.
— Аз не съм малко момче, което се нуждае от твоята благотворителност, Енгъс.
— Никога не съм проявявал благотворителност към теб.
— Знам това — каза Рийд хладнокръвно, — но думите нямат значение. Аз така го чувствах — погледна стария мъж право в очите. — Не си мисли, че не съм ти благодарен за всичко, което направи за мен.
— Не съм го правил, за да ми бъдеш благодарен. Винаги си гледаше съвестно работата.
— Нямаше да постигна всичко това, ако не беше ти — Рийд спря за малко, преди да продължи. — Но аз ти се издължих неколкократно повече, мисля. Когато напуснах твоята компания, го направих, защото имах нужда от независимост. И все още е така, Енгъс.
Енгъс беше развълнуван и не го криеше.
— Искаш да ти се моля, така ли? Добре — той си пое дълбоко въздух. — Скоро ще се оттегля. Някой трябва да ме замести. Бизнесът има нужда от човек като теб, за да оцелее — той разпери ръце. — Това задоволява ли те?
— Няма нужда да ме ласкаеш, Енгъс, и ти много добре го знаеш. Мисля за някой друг.
— За Джуниър ли?
— Да. Той знае ли?
— Не. Не сметнах за необходимо, докато не…
— Докато не стане твърде късно.
Мълчанието на Енгъс означаваше съгласие. Рийд започна да се разхожда из хангара.
— Джуниър е твоят наследник, Енгъс. Не аз. Той трябва да те замести и трябва да е готов, когато дойде времето за това.
Енгъс стана и също започна да се разхожда из хангара. През това време обмисляше какво да прави.
— Страхувам се, че Джуниър няма да се научи да ръководи бизнеса, ако ти си наоколо и вършиш всичко вместо него и отгоре на това оправяш кашите, в които се е забъркал.
— Енгъс, не искам да кажа…
— Всичко с наред — каза възрастният мъж, като по този начин искаше да отклони възраженията на Рийд. — Аз съм негов баща, а ти си най-добрият му приятел. Ако трябва да говорим честно, Джуниър не е толкова силен като теб.
Рийд погледна настрани. Стана му приятно да чуе истината. Знаеше колко трудно беше на Енгъс да я изрече.
— Винаги съм искал Джуниър да бъде поне малко като теб — агресивен, убедителен, амбициозен, но… — бащата сви рамене. — Той има нужда от теб, Рийд. За Бога, аз също. Не съм се блъскал през всичките тези години, за да видя, че всичко, което съм постигнал се разрушава след мен. И аз имам достойнство, но съм практичен бизнесмен. Винаги гледам нещата в лицето, колкото и неприятни да са понякога. Едно от тези неща е, че ти си компетентен, а Джуниър не е.
— Така е, Енгъс. Но и той може да бъде. Застави го. Накарай го да носи повече отговорност.
— А когато се провали, ти знаеш какво ще се случи. Ще се ядосам и ще започна да викам по него. Той ще се разсърди и ще отиде при майка си, която постоянно го глези.
— В началото — може би, но не за дълго. И Джуниър ще започне да ти крещи някой ден. Ще разбере, че единственият начин да се справи с теб е да не ти се дава. Аз го разбрах.
— Затова ли се държиш така с мен в момента? Връщаш си за нещо, което съм сбъркал в миналото?
— По дяволите, не — отговори Рийд троснато. — Никога не съм се страхувал да наругая някого, ако нещо не ми харесва. Мислиш, че съм се променил? И откога според теб?
— Добре, ще ти кажа откога — каза Енгъс. — Откакто умря Селина. Това промени всичко, нали? — Той се приближи до Рийд. — Мисля, че оттогава никога не сме говорили по мъжки. Страхувах се най-много от това, че тя ще застане между теб и Джуниър — изсмя се със злоба. — И то стана. Даже и мъртва, тя разруши приятелството ви.
— Селина няма нищо общо с решението ми да кажа не. Искам да усещам, че моето си с мое. Само мое, а не част от общото.