Добре пазени тайни

— Ти ми даде тридесет дни!

— Които мога да анулирам.

— Остава ми по-малко от седмица!

— През това време можеш да създадеш големи неприятности.

— Но мога и да стигна до истината.

Той я погледна скептично.

— Това е много време. Има дела, които се нуждаят от твоята експертна оценка.

— Ще платя всички разходи — каза тя. — Смятай, че съм в отпуск.

— В такъв случай не мога да те наказвам за това, което правиш там, но не разчитай на помощ от кантората.

— Добре, чудесно.

Той поклати решително глава.

— Ако беше моя дъщеря, нямаше да ти позволя това, както не бих позволил на шестнайсетгодишната си дъщеря да отиде на любовна среща без презерватив в чантата си.

— Грег, моля те!

— Боже мой, ти си голям инат — той извади нова цигара от кутията, но не я запали. — Знаеш ли кое най-много ме интригува в това дело? Съдията. Ако се окажа, че е бил подкупен, това ще извади от равновесие губернатора.

— Аз не мисля така.

— Какво имаш против него?

— Нищо особено. Просто не ми харесва. Той е един нищожен, дребен мъж. Нервен е и постоянно си върти очите — замисли се за момент. — Все пак има нещо, което ме притеснява.

— Е? — попита Грег и се премести по-удобно на стола си.

— Стейси, дъщеря му, се е омъжила за Джуниър само няколко седмици след смъртта на Селина.

— Ако не са брат и сестра, това не е незаконно.

Алекс го изгледа остро.

— Стейси не е… Е, добре — тя не е неговият тип. Все още го обича — каза тя и набързо разказа случилото се в дамската тоалетна на клуба. — Джуниър е много привлекателен и никога не би се оженил за жена като Стейси.

— Сигурно с имала златна кесия.

— Признавам, че не се сетих за това — каза Алекс сухо. — Защото не се е оженил, за да спи с нея. Тогава защо? Може би е имало друга основателна причина? Освен това Стейси ме излъга. Каза, че си е била вкъщи и е разопаковала багажа си след кратка екскурзия до Галвестън, но пропусна да спомене, че е ходила в конюшнята в деня на убийството.

Грег гризеше долната си устна. После щракна със запалката.

— Това съвсем не е достатъчно, Алекс — каза той и издиша дима от цигарата. — Трябва да се вслушам във вътрешния си глас и да те отзова.

Погледите им се срещнаха за миг. След това тя спокойно отвори дамската си чанта, извади два бели плика за писма и ги бутна към него.

— Какво е това? — попита той.

— Оставката ми и молба, с която възнамерявам да заведа углавно дело срещу семейство Минтън и Рийд Ламбърт.

Той едва не глътна цигарата си.

— Моля? Не можеш да направиш това!

— Мога и ще го направя. Имам достатъчно доказателства, за да предявя иск срещу тях за убийството на майка ми. Ще ги осъдя да заплатят толкова много пари за щетите, които са нанесли, че едва ли ще остане нещо за построяването на хиподрума. Кариерата на Рийд Ламбърт ще отиде по дяволите. Няма да отидат в затвора, но ще бъдат разорени.

— Ако спечелиш делото.

— Няма значение дали ще го спечеля или не. При наказателен иск съдебните заседатели няма да си затварят очите и няма да избегнат обвиненията. Няма значение какво ще кажат, всички ще предположат, че лъжат. Комисията по надбягванията няма да има друг избор, освен да анулира взетото решение и да отмени разрешителното за хазарт.