Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
— С удоволствие, мистър Адлър.
— Ако ще ми бъдеш партньор по табла, по-добре ме наричай Филип.
— Филип.
От този момент те играеха табла всеки ден.
Тери Хил позвъни на Лара.
— Лара, опасявам се, че има лоши новини.
Лара се подготви.
— Да?
— Комисията по хазарта в Невада е гласувала да прекрати временно разрешителното ти за казиното за допълнително разследване. Може и да те подведат под отговорност.
Това й подейства като шок. Спомни си думите на Пол Мартин — „Не се безпокой. Нищо не могат да докажат.“
— Не можем ли да направим нещо, Тери?
— В момента — не. Само стой мирно. Работя по въпроса.
Когато съобщи новината на Келър, той рече:
— Боже мой! Разчитахме на паричните постъпления от казиното, за да изплащаме ипотеката на три сгради. Ще възстановят ли разрешителното ти?
— Не знам.
Келър се замисли.
— Добре. Ще продадем хотела в Чикаго и ще използваме средствата да платим ипотеката на имота в Хюстън. Пазарът на недвижими имоти отиде по дяволите. Редица банки и спестовни каси сериозно са загазили. „Дрексъл Бъркам Ламбърт“ се провали. Дойде краят и за меда „Милкен“.
— Нещата пак ще се обърнат — каза Лара. — Дано това да стане по-бързо. От банките ми звънят за нашите заеми.
— Не се тревожи — уверено го успокои Лара. — Ако дължиш на една банка един милион долара, те те притежават. Ако й дължиш сто милиона долара — ти ги притежаваш. Не могат да си позволят да ти се случи нещо лошо.
На другия ден в „Бизнес Уик“ излезе статия със заглавие „СЪТРЕСЕНИЯ В ИМПЕРИЯТА НА КАМЕРЪН — ВЪЗМОЖНО Е ЛАРА КАМЕРЪН ДА БЪДЕ ПОДВЕДЕНА ПОД СЪДЕБНА ОТГОВОРНОСТ В РИНО. ЩЕ МОЖЕ ЛИ ЖЕЛЯЗНАТА ПЕПЕРУДА ДА ЗАПАЗИ ЦЕЛОСТТА НА СВОЯТА ИМПЕРИЯ?“
Лара удари с юмрук по списанието.
— Как смеят да пишат това? Ще ги дам под съд.
— Идеята не е особено добра — рече Келър.
— Хауард, нали почти всички помещения в „Камерън Тауърс“ са дадени под наем? — настойчиво попита Лара.
— Седемдесет на сто досега, като процентът се повишава непрекъснато. „Съдърн Иншурънс“ нае двадесет етажа, а „Интернешънъл инвестмънт Банкинг“ — десет етажа.
— Когато сградата бъде завършена, това ще отхвърли голяма част от паричните ни проблеми. Колко ни остава още?
— Шест месеца.
Гласът на Лара се изпълни с вълнение.
— Тогава ще видиш какво ще имаме. Най-високият небостъргач в света! Ще бъде прекрасен.
Тя се обърна към скицата, която бе окачена в рамка зад бюрог то й. Тя представляваше облицован в стъкло, извисяващ се монолит, в чиито прозорци се отразяваха околните сгради. На долните етажи имаше галерии с вътрешен двор и скъпи магазини, по-нагоре бяха апартаменти и канцелариите на Лара.
— Ще направим голяма рекламна кампания — каза Лара.
— Добра идея — той се намръщи.
— Какво има?
— Нищо. Просто си спомних за Стив Мърчисън. Той ужасно много искаше този парцел.
— Да, но ние го изпреварихме, нали?
— Да — бавно рече Келър. — Изпреварихме го.
Лара извика Джери Таунзенд.
— Джери, искам нещо по-специално за откриването на „Камерън Тауърс“. Имаш ли някаква идея?
— Имам страхотна идея. Нали откриването е на десети септември?
— Да.
— Това нищо ли не ви говори?
— Ами, това е рожденият ми ден…
— Точно така — усмивка озари лицето на Джери Таунзенд. — Защо не направим едно голямо тържество по случай рождения ден и да отпразнуваме построяването на небостъргача?
Лара се замисли за миг.
— Харесва ми. Идеята е чудесна. Ще поканим всички! Ще вдигнем такъв шум, че да се чуе по целия свят. Джери, искам да направиш списък на гостите — двеста души. Искам лично да се заемеш с това.
Таунзенд се ухили широко.
— Дадено. Ще ви представя списъка на гостите за одобрение.
Лара отново удари с юмрук по списанието.
— Ще им покажем на тях!
— Извинете, мисис Адлър, на трета линия се обажда секретарят на Националната асоциация на строителите — каза Мариан. — Не сте отговорили на поканата им за вечеря в петък.
— Кажи им, че не мога и ме извини — отвърна Лара.
— Да, госпожо — Мариан излезе от стаята.
Филип рече:
— Лара, не може да се превръщаш в отшелник заради мен. За теб е важно да посещаваш тези събирания.
— Нищо не е по-важно от това да бъда тук с теб. Онова смешно дребно човече, което ни ожени в Париж, каза: „добро и зло.“ Или поне аз мисля, че каза така. Не говоря френски.
Филип се усмихна.
— Искам да знаеш, че съм ти много признателен. Имам чувството, че те карам да преживяваш един ад.
Лара се приближи до него.