Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
Ръкоплясканията не спираха. Публиката викаше „браво“ и „бис“. Обикновено Филип изсвирваше нещо, но тази вечер бе прекалено разстроен. Върна се в гримьорната и се преоблече в ежедневното си облекло. Отвън долетя далечен тътен на гръмотевица. Във вестниците пишеше че ще вали, но това не спря тълпите. Стаята на артистите бе пълна с хора, които чакаха да го поздравят. Винаги се вълнуваше, когато чувстваше и чуваше одобрението на почитателите си, ала тази вечер нямаше настроение за това. Остана в гримьорната си, докато не се убеди, че хората са си отишли. Когато излезе, беше почти полунощ. Премина през празните коридори зад кулисите към служебния вход. Лимузината не го чакаше. „Ще намеря такси“, реши Филип.
Излезе в проливния дъжд. Духаше студен вятър, Петдесет и седма улица бе тъмна. Филип се отправи към Шесто Авеню, когато от сянката излезе едър мъж, облечен в дъждобран, и се приближи към него.
— Извинете — рече той, — как се стига до „Карнеги Хол“?
Филип се сети за стария виц и се изкуши да му каже „С упражнения“, но после посочи сградата зад себе си.
— Ето го там.
Докато Филип се обръщаше, мъжът го притисна към стената. В ръката му проблясваше смъртоносно острие на нож.
— Дай ми портфейла си.
Сърцето на Филип силно заби. Огледа се за помощ. В силния дъжд улицата бе пуста.
— Добре — отвърна Филип, — не се вълнувай. Вземи го.
Ножът опря в гърлото му.
— Слушай, не е нужно да…
— Млъквай! Просто ми го дай.
Филип бръкна в джоба си и измъкна портфейла. Мъжът го сграбчи със свободната си ръка и го прибра. Гледаше часовника на Филип. Пресегна се и го откъсна от китката му. Докато го вземаше, той сграбчи лявата ръка на Филип, стисна я здраво и замахна с острия като бръснач нож, прерязвайки китката му до костта. Филип силно извика от болка. Започна да шурти кръв. Мъжът избяга.
Изпаднал в шок, Филип гледаше как кръвта му се смеси с дъжда и закапа на улицата.
Припадна.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
XXIX
Лара научи за станалото с Филип в Рино. Почти изпаднала в истерия, Мариан Бел й се обади по телефона.
— Много ли е лошо? — попита Лара.
— Още не знаем никакви подробности. Той е в отделението за спешна помощ в болницата „Рузвелт“.
— Веднага се връщам.
Шест часа по-късно Лара пристигна в болницата. Хауард Келър я чакаше. Изглеждаше потресен.
— Какво точно е станало? — попита Лара.
— Очевидно Филип е бил нападнат, след като е излязъл от „Карнеги Хол“. Намерили са го в безсъзнание на улицата.
— Много ли е сериозно?
— Прерязаната му е китката. Натъпкали са го с успокоителни, но е в съзнание.
Влязоха в стаята. Филип лежеше в леглото на системи.
— Филип… Филип… — гласът на Лара долиташе до него от много далеч.
Той отвори очи. Видя Лара и Хауард Келър — и двамата двойни. Устата му бе пресъхнала, чувстваше се замаян.
— Какво е станало? — промълви Филип.
— Наранили са те — отвърна Лара, — но ще се оправиш.
Филип погледна лявата си китка, която беше бинтована. Изведнъж си спомни.
— Аз бях… много ли е лошо?
— Не знам, любими — отвърна Лара. — Сигурна съм, че всичко ще се оправи. Лекарят ще дойде след малко.
Келър го успокои.
— В наши дни лекарите правят чудеса.
Филип отново се унасяше.
— Казах му да вземе каквото иска. Не биваше да ми наранява китката — промълви той. — Не биваше да ми наранява китката…
След два часа доктор Денис Стантън влезе в стаята и в момента, в който видя изражението му, Филип разбра какво щеше да му каже.
Филип пое дълбоко дъх:
— Слушам ви.
Доктор Стантън въздъхна.
— Съжалявам, че трябва да ви съобщя не особено добра новина, мистър Адлър.
— Много ли е лошо?
— Прекъснати са флексорните сухожилия, поради което няма да можете да движите пръстите си и ще ги чувствате постоянно схванати. Освен това са засегнати медианният и улнарният нерв — той посочи на своята ръка. — Медианният нерв влияе на палеца и първите три пръста, а улнарният — на всички пръсти.
Вълна на внезапно отчаяние заля Филип и той стисна здраво очи. След малко попита:
— Искате да кажете, че… че никога вече няма да мога да движа лявата си ръка?
— Да. Всъщност имате късмет, че изобщо останахте жив. Той е прерязал и артерията. Чудо е, че не сте умрял от кръвоизлива. Трябваше да направим шестдесет шева на китката ви.
Отчаян, Филип попита:
— Боже мой, съвсем нищо ли не можете да направите?
— Да, можем да имплантираме протеза, за да дадем известна възможност за движение, но то ще бъде съвсем ограничено.
„По-добре да ме беше убил“, отчаяно мислеше Филип.