Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
— Да.
— Открили са го. Часовникът е бил заложен в Чикаго. Издирват лицето, което го е заложило. Казахте, че можете да разпознаете нападателя, нали?
— Точно така.
— Добре. Ще ви държим в течение.
Джери Таунзенд влезе в кабинета на Лара. Беше въодушевен.
— Направих списъка на гостите за приема, както говорихме. Колкото повече мисля за това, толкова повече ми харесва идеята. Ще отпразнуваме четиридесетия ви рожден ден в деня, в който ще бъде открит най-високият небостъргач в света — той подаде списъка на Лара. — Включил съм и вицепрезидента. Той е ваш голям почитател.
Лара набързо го прегледа. Все едно, че четеше справочника „Кой кой е“ за Вашингтон, Холивуд, Ню Йорк и Лондон. Бяха включени представители на правителството, филмови знаменитости, рокзвезди… беше впечатляващо.
— Харесва ми — каза Лара. — Действай.
Таунзенд сложи списъка в джоба си.
— Добре. Ще отпечатаме поканите и ще ги разпратим. Вече се обадих на Карлос да запази голямата бална зала и да подготви любимото ви меню. Ще осигурим места за двеста души. Винаги можем да прибавим или да махнем известен брой, ако се наложи. Между другото има ли нещо ново за положението в Рино?
Лара бе разговаряла с Тери Хил сутринта.
Случаят се разследва от съдебните заседатели, които ще решат дали въпросът да се предаде на съда. Съществува вероятност те да предявят съдебно обвинение.
„Как биха могли? Фактът, че съм водила телефонни разговори с Пол Мартин, не доказва нищо. Бихме могли да обсъждаме международното положение, или неговата язва, или дузина други неща, по дяволите.“
„Лара, не се ядосвай на мен. Аз съм на твоя страна.“
„Тогава направи нещо. Ти си мой адвокат. Измъкни ме от това положение, по дяволите.“
— Не, всичко е наред — каза Лара на Таунзенд.
— Хубаво. Разбрах, че двамата с Филип ще отидете на вечерята, давана от кмета в събота.
— Да — тя бе искала да откаже поканата, но Филип бе настоял.
— Тези хора са ти нужни. Не можеш да си позволиш да ги обидиш. Искам да отидеш.
— Не и без теб, скъпи. Той бе поел дълбоко дъх.
— Добре. Ще дойда с теб. Предполагам, че вече е време да престана да се правя на отшелник.
В събота вечерта Лара помагаше на Филип да се облече. Сложи копчетата и ръкавелите на ризата му, върза връзката му. Той стоеше и мълчаливо проклинаше своята безпомощност.
— Като Кен и Барби сме, нали?
— Какво?
— Нищо.
— Готово, скъпи. Ще бъдеш най-красивият мъж там.
— Благодаря.
— По-добре да се обличам — рече Лара. — Кметът не обича да го карат да чака.
— Ще бъда в библиотеката — каза й Филип.
След тридесет минути Лара влезе в библиотеката. Изглеждаше възхитително. Носеше красива бяла рокля от Оскар де ла Рента. На китката й беше диамантената гривна, подарена й от Филип.
Филип не можа да заспи в събота през нощта. Гледаше Лара в леглото и се чудеше как е могла да обвини Мариан, че е откраднала гривната. Знаеше, че трябва открито да разговаря е нея, но преди това би искал да поговори с Мариан.
Рано сутринта в неделя, докато Лара все още спеше, Филип тихо се облече и излезе от апартамента. Взе такси до дома на Мариан. Позвъни на вратата и зачака. Сънлив глас попита:
— Кой е?
— Филип. Трябва да говоря с теб.
Вратата се отвори и се появи Мариан.
— Филип? Какво се е случило?
— Трябва да поговорим.
— Влез.
Той влезе в жилището.
— Съжалявам, че те събудих, но това е важно.
— Какво е станало?
Той пое дълбоко дъх.
— Беше права за гривната. Лара я носеше снощи. Дължа ти извинение. Мислех… може би… че ти… Просто искам да ти кажа, че съжалявам.
Мариан тихо промълви:
— Разбира се, че би й повярвал. Тя ти е жена.
— Днес сутринта ще говоря направо с Лара за това, но първо исках да чуя теб.
Мариан се обърна към него.
— Радвам се, че си решил така. Не искам да обсъждаш този въпрос с нея.
— Защо? — попита Филип. — И защо го е направила?
— Не разбираш, нали?
— Честно казано — не. Няма никакъв смисъл.
— Мисля, че аз я разбирам по-добре, отколкото ти. Лара е лудо влюбена в теб. Би направила всичко, за да те задържи. Ти сигурно си единственият човек, когото е обичала през целия си живот. Тя има нужда от теб. А мисля, че и ти имаш нужда от нея. Ти много я обичаш, нали, Филип?
— Да.
— Тогава нека да забравим всичко това. Ако й поставиш този въпрос, няма да направиш нищо, само ще влошиш нещата между вас двамата. Мога лесно да си намеря друга работа.