Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
— Сгреши думата — рече тя. — Един рай.
Филип се обличаше. Лара му помогна да закопчее копчетата на ризата си. Филип хвърли поглед в огледалото.
— Заприличал съм на хипи. Трябва да са подстрижа.
— Да кажа ли на Мариан да ти запази час при твоя бръснар?
— Не. Съжалявам, Лара, но просто не съм готов да изляза навън.
На другата сутрин в жилището им пристигнаха бръснарят на Филип и една маникюристка. Филип бе изненадан:
— Какво става?
— Щом Мохамед не отива при планината, планината идва при Мохамед. Ще идва всяка седмица.
— Ти си едно чудо — рече Филип.
— Още нищо не си видял — засмя се Лара.
На другия ден пристигна един шивач с мостри на платове за костюми и ризи.
— Какво става? — попита Филип.
Лара каза:
— Ти си единственият мъж, който познавам, с шест фрака, четири смокинга и два костюма. Мисля, че е време да ти направим свестен гардероб.
— Защо? — протестираше Филип. — Няма да ходя никъде.
Но се остави да му вземат мерки за костюми и ризи. След няколко дни се появи и обущар.
— Сега пък какво? — попита Филип.
— Време е да си купиш нови обувки.
— Казах ти, че няма да излизам.
— Знам, бебчо. Но когато поискаш, обувките ти ще са готови.
Филип я прегърна силно.
— Не те заслужавам.
— Нали все това ти повтарям.
Съвещаваха се в кабинета й. Хауард Келър рече:
— Губим търговския център в Лос Анжелос. Банките са решили да си събират кредитите.
— Не могат да го направят.
— Правят го — рече Келър. — Прекалено много сме се разпрострели.
— Можем да изплатим заемите, ако вземем такъв срещу някоя от другите сгради.
Келър търпеливо обясни:
— Лара, вече си затънала до гуша. Предстои ти изплащане на шестдесет милиона кредит за небостъргача.
— Знам, но пусковият срок е само след четири месеца. Ще можем да прехвърлим заема. Строежът е в графика, нали?
— Да — Келър я гледаше замислен. Никога не би задала този въпрос преди една година. Щеше да знае точно как върви всичко. — Мисля, че ще е по-добре ако прекарваш повече време в канцеларията си. Много неща започнаха да се объркват. Някои решения можеш да вземеш само ти.
Лара кимна.
— Добре — неохотно рече тя. — Ще дойда утре сутрин.
— Уилям Елърби ви търси по телефона — съобщи Мариан.
— Кажи му, че не мога да говоря с него — Филип я гледаше как тя се отправи обратно към телефона.
— Съжалявам, мистър Елърби, но мистър Адлър не може да се обади в момента. Да му предам ли нещо? — тя се заслуша за малко. — Ще му кажа. Благодаря — остави слушалката и погледна Филип. — Той наистина много би искал да обядвате заедно.
— Сигурно иска да разговаря за комисионите, които вече не получава от мен.
— Вероятно сте прав — меко рече Мариан. — Сигурна съм, че ви мрази, защото са ви нападнали.
Филип тихо каза:
— Съжалявам. Така ли прозвуча?
— Да.
— Как ме търпиш?
Мариан се усмихна.
— Не е толкова трудно.
На другия ден Уилям Елърби отново се обади. Филип не беше в стаята. Мариан поговори няколко минути с него, после потърси Филип.
— Беше мистър Елърби.
— Следващият път му кажи да престане да се обажда.
— Може би трябва да му го кажете сам — отвърна Мариан. — Ще обядвате с него в четвъртък в един часа.
— Какво?
— Той предложи в „Льо Сирк“, но според мен ще бъде по-добре в някой по-малък ресторант — тя погледна бележника в ръката си: — Ще ви чака в ресторанта на Фу в един. Ще уредя Макс да ви закара.
Филип я бе зяпнал, вбесен.
— Уредила си ми среща за обед, без да ме питаш?
Тя спокойно отговори:
— Ако бях попитала, щяхте да откажете. Ако искате, можете да ме уволните.
Той дълго и гневно я изгледа, после по лицето му бавно се изписа усмивка.
— Знаещ ли, отдавна не съм ял китайска кухня.
Когато Лара се върна от работа, Филип й каза:
— В четвъртък ще отида на обяд с Елърби.
— Чудесно, скъпи! Кога го реши?
— Мариан го реши вместо мен. Смята, че за мен ще бъде добре да изляза навън.
— Така ли? — „Но не искаше да излезеш, когато аз ти предлагах.“ — Много мило от нейна страна.
— Да. Тази жена си я бива.
„Колко съм глупава, мислеше Лара. Не биваше да ги сближавам така. Точно сега Филип е прекалено уязвим.“ В този миг Лара разбра, че трябва да се отърве от Мариан.
На другия ден, когато Лара се прибра, Филип и Мариан играеха табла.
„Нашата игра“, помисли Лара.
— Как мога да те бия, когато непрекъснато хвърляш чифтове? — питаше, смеейки се, Филип.