Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
Лара стоеше на прага и ги гледаше. Отдавна не бе чувала смеха на Филип.
Мариан вдигна поглед и я видя.
— Добър вечер, мисис Адлър.
Филип скочи прав.
— Здравей, скъпа — той я целуна. — Ще ми смъкне гащите от бой.
„Но аз не бих го позволила“, рече си Лара.
— Ще имате ли нужда от мен тази вечер, мисис Адлър?
— Не, Мариан. Можеш да си вървиш. Ще се видим утре сутрин.
— Благодаря. Лека нощ.
— Лека нощ, Мариан.
Наблюдаваха я как си тръгна.
— Тя ми е добра компания — рече Филип.
Лара го погали по бузата.
— Това ме радва, скъпи.
— Как вървят нещата в службата?
— Добре — тя нямаше намерение да обременява Филип с проблемите си. Налагаше се да отлети до Рино и отново да говори пред Комисията по хазарта. Ако я принудеха, трябваше да намери начин да оцелее и след забраната на хазартните игри в хотела, но щеше да бъде много по-лесно, ако можеше да ги разубеди.
— Филип, опасявам се, че ще се наложи да прекарвам повече време в службата. Хауард не може да решава всичко сам.
— Няма проблеми. Ще се оправя.
— След ден-два ще пътувам до Рино. Не искаш ли да дойдеш с мен?
Филип поклати глава:
— Още не съм готов — той погледна осакатената си лява ръка. — Още не.
— Добре, любими. Няма да отсъствам повече от два-три дни.
Когато рано на другата сутрин Мариан дойде на работа, Лара я чакаше. Филип още спеше.
— Мариан… знаеш ли диамантената гривна, която мистър Адлър ми подари за рождения ден?
— Да, мисис Адлър.
— Кога я видя за последен път?
Тя се замисли.
— Беше на тоалетката в спалнята ви.
— Значи си я видяла?
— Но, да. Нещо неприятно ли се е случило?
— Боя се, че да. Гривната е изчезнала.
Мариан я гледаше втренчено.
— Изчезнала? Кой би могъл?…
— Разпитах обслужващия персонал. Не знаят нищо.
— Да се обадя ли в полицията, да…?
— Не е необходимо. Не бих искала да те поставям в неудобно положение.
— Не разбирам.
— Така ли? Мисля, че за теб самата ще бъде най-добре, ако забравим тази история.
Мариан я зяпна шокирана.
— Знаете, че не съм взела гривната, мисис Адлър.
— Не знам нищо подобно. Ще трябва да напуснеш. — Тя самата се мразеше за това, което правеше.
„Но никой няма да ми отнеме Филип. Никой.“
Когато Филип слезе за закуска, Лара каза:
— Между другото ще намеря нова секретарка, която да работи тук.
Филип изненадано я погледна.
— Какво е станало с Мариан?
— Тя напусна. Предложили й… работа в Сан Франсиско.
Той я гледаше учудено.
— О, много жалко. Мислех, че тук й харесва.
— Убедена съм в това, но не бихме искали да й попречим, нали?
„Прости ми“, рече си Лара.
— Не, разбира се — каза Филип. — Бих искал да й пожелая късмет. Тя…?
— Отиде си.
— Предполагам, че ще трябва да си намеря нов партньор за табла.
— Когато нещата малко се поуталожат, ще бъда на твое разположение.
Филип и Уилям Елърби седяха на една ъглова маса в ресторанта на Фу.
— Радвам се, че те виждам, Филип — каза Елърби. — Обаждах ти се, но…
— Знам. Съжалявам. Не ми беше до разговори с никого, Бил.
— Надявам се, че ще заловят това копеле.
— Полицаите бяха така любезни да ми обяснят, че нападенията като това не се ползват с предимство в ежедневието им. Поставят ги малко по-високо от случаите на загубени котки. Никога няма да го хванат.
Елърби колебливо рече:
— Разбрах, че вече няма да можеш да свириш.
— Правилно си разбрал — Филип повдигна осакатената си ръка: — Тя е мъртва.
Елърби се наведе напред и настойчиво заговори:
— Но ти не си, Филип. Животът ти все още е пред теб.
— И какво да правя?
— Да преподаваш.
На устните на Филип се появи крива усмивка.
— Каква ирония на съдбата, а? Мислех, че някой ден ще се захвана с това, след като приключа с концертната си дейност.
Елърби тихо каза:
— Е, този ден е настъпил, нали? Позволих си да разговарям с директора на музикалното училище „Истман“ в Рочестър. Биха дали всичко възможно, ако се съгласиш да преподаваш там.
Филип се намръщи.
— Това би означавало да се преместя да живея там. Седалището на Лара е в Ню Йорк — той поклати глава. — Не мога да й причиня това. Не знаеш колко чудесна беше тя към мен, Бил.
— Сигурен съм, че е така.
— Буквално заряза бизнеса си, за да се грижи за мен. Тя е най-грижовната и внимателна жена, която съм срещал. Луд съм по нея.
— Филип, поне помисли върху предложението на „Истман“.
— Кажи им, че благодаря, но се боя, че отговорът е не.
— Ако промениш мнението си, ще ми кажеш ли?
— Ти ще бъдеш първият — кимна Филип.