Тъмната кула

Върхът на цирея се изду… потрепна… и се спука. Ох!

От кратера на инфекцията бликна кървава гной, която плисна в огледалото и започна бавно да се стича по леко вдлъбнатата му повърхност. Пимли Прентис го избърса с върха на пръста си и се обърна, за да изстреля гнусната субстанция директно в тоалетната, ала явно размисли, защото я предложи на Финли.

Съществото с глава на невестулка поклати глава и изръмжа ядосано по онзи начин, който всеки ветеран в сферата на продължителните диети незабавно би разпознал, след което налапа пръста на началника си, осмука го добре и примлясна доволно.

— Не трябваше да го правиш — каза Финли, когато Пимли извади пръста от устата му. — Не можах да устоя. Нали ти ми каза, че тези от другата страна смятат, че яденето на сурово говеждо се отразява зле на здравето?

— Даммм — рече Пимли, избърсвайки пъпката (която продължаваше да кърви) с хартиена салфетка. Беше тук от доста време и никога нямаше да се върне обратно — множество причини от най-различно естество го възпираха да направи това, — ала до съвсем неотдавна (до миналата година, ако „година“ беше точният термин) следеше с интерес какво се случваше в света, където бе роден, тъй като редовно получаваше „Ню Йорк Таймс“. Обожаваше „Таймс“ и ежедневната му кръстословица — този вестник му напомняше за дома, който безвъзвратно бе напуснал.

— Но същевременно продължават да го ядат, нали? — продължи Финли.

— Даммм, май доста от тях го правят — рече Девар-лордът, докато ровеше из аптечката за кислородна вода, с която да дезинфекцира цирея.

— Не трябваше да размахваш пръста си пред мен — каза тахийнът. — Не че това нещо е лошо за нас, напротив; това е естествена сладост, също като меда и ягодите. Проблемът е в Тъндърклап. — След което, сякаш се опасяваше, че босът му не го е разбрал, добави: — По-голямата част от съдържанието й по-скоро вреди, отколкото помага, независимо от божествения му вкус. Защото е отрова, нали разбираш?

Прентис напои едно памуче с кислородната вода и го допря до раната на бузата си. Много добре знаеше за какво говори Финли

— просто нямаше как да е другояче. Преди да дойде тук и да поеме управлението на „Синия рай“, не беше виждал петънце по кожата си от трийсет години. Сега имаше циреи по бузите и челото си, акне по слепоочията си, ужасни черни точки около носа си и киста на врата си, която Гангли, лекарят на поселището, трябваше да изреже съвсем скоро. (Прентис си мислеше, че Гангли е ужасно име за лекар; напомняше му едновременно за ганглий33 и гангрена.) Тахийните и кан-той не бяха толкова податливи на дерматологични проблеми, но плътта им често се разпаряше мигновено, течеше им кръв от носа и дори незначителни ранички — като одрасквания от камъни или тръни — можеха да доведат до поява на възпалителен процес и смърт, ако не бяха третирани своевременно с медикаменти. Навремето антибиотиците се справяха без проблеми с подобни инфекции, ала напоследък ефективността им се бе снижила значително. Същото се отнасяше и за такива фармацевтични чудеса като акутана34.