Тъмната кула

— Да — съгласи се белокосият мъж. — Абсолютно си прав. Само пет минутки още, какво ще кажеш?

Младежът кимна неохотно. В този миг вятърът донесе до слуха им далечния вой на някаква сирена, заглушен от разстоянието. Динки се усмихна доволно.

— Много се изнервят, когато слънцето се скрие — каза той. — Тогава трябва да се изправят срещу онова, което в действителност ги заобикаля, а то е някаква идиотска версия на атомна зима.

Тед пъхна за миг ръце в джобовете си и погледна към краката си, сетне вдигна очи към Роланд.

— Време е тази… тази гротескна комедия най-накрая да свърши. Ако всичко е наред, ние тримата ще се върнем утре. Междувременно може да отидете в по-голямата пещера, която се намира на четирийсетина метра надолу по склона, не от страната на станция Тъндърклап и „Алгул Сиенто“, а от другата. Там има храна, спални чували и печка, която работи с газ. Има и карта — доста груба — на „Синия рай“. Оставил съм ви и магнетофон с няколко ролки. Вероятно няма да ви обяснят всичко, което искате да узнаете, но ще научите доста неща. Засега само помнете, че „Алгул Сиенто“ изобщо не е толкова готин, колкото изглежда. Обраслите с бръшлян кули са наблюдателници. Цялото място е опасано от тройна ограда. Ако се опиташ да излезеш навън, първият ред те парва доста болезнено…

— Като бодлива тел — допълни Динки.

— Вторият е като кроше, което те събаря в нокаут — продължи Тед, — а третият…

— Мисля, че схванахме картинката — прекъсна го Сузана.

— Разкажете ми за Отрочетата на Родърик — обади се Роланд. — По пътя за насам срещнахме един от тях и той ми рече, че са тук.

Сузана изгледа Еди с вдигнати вежди; той й отвърна с поглед, който сякаш казваше: „После ще ти обясня.“ Простата и съвършена комуникация, която влюбените често приемат за даденост.

— А, тези идиоти — каза Динки, но тонът му не бе лишен от съчувствие. — Те са нещо като… онези затворници от архивните филми, дето се радват на специални привилегии. Имат малко селище на около три километра от гарата. — Той посочи с ръка. — Занимават се с градинарски работи, а трима-четирима са достатъчно оправни, че да поправят покривите, ако трябва да се подмени я някоя плочка, я нещо друго… Каквито и замърсители да има във въздуха, горките Отроди са особено уязвими към въздействието им. Единствено при тях ефектът наподобява лъчева болест всички други най-много да се украсят я с пъпки, я с екземи.

— Разкажи за това — подкани го Еди, спомняйки си за бедния стар Чевин от Чайвен; в съзнанието му изплуваха покритото му с язви лице и пропитата му с урина роба.

— Те са скитащи същества — намеси се Тед. — Бедуини. Мисля, че през по-голямата част от странстванията си следват железопътните релси. Под станция Тъндърклап и „Алгул Сиенто“ има катакомби и Отродите знаят как да се ориентират из тях. Там долу има тонове храна и два пъти седмично я докарват с шейни в „Синия рай“. Напоследък с нея ни гощават. Не че е лоша, но… — Вдигна рамене.