Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Той не се смяташе за религиозен фанатик. Пи най-малко. Пазеше тези мисли за Господ и Рая само за себе си. А що се отнася до това, че останалият свят също бе намесен в картинката… Прентис беше само един работник, който си вършеше работата, и смяташе да я доведе докрай. Той не се възприемаше като злодей, ала това не означаваше нищо — опасните хора рядко се възприемат по този начин. Помислете си за Юлисъс С. Грант — генералът от Гражданската война, който беше казал, че ще се сражава на онзи фронт дори и ако трябва да стои там цяло лято.
Тук, в „Алгул Сиенто“, лятото почти бе свършило.
ЧЕТИРИ
Домът на Девар-лорда представляваше спретната двуетажна къщурка с полегат покрив, разположена в единия край на Парка. Бе известна като дом „Шапли“ (Пимли не знаеше защо), а Разрушителите я наричаха „Лайняната къща“. От другата страна на Парка се издигаше далеч по-голямо здание — изящна сграда в стил „Кралица Ана“, наречена (отново по неясни причини) домът „Дамли“. Тя би изглеждала съвсем на място в кампуса на университети като „Клемсън“ или „Оул Мис“38. Сред Разрушителите бе по-известна като „Къщата на разбитите сърца“. Това бе мястото, където тахийните и порядъчно големият контингент кан-той живееха и работеха. Що се отнася до Разрушителите, нека се забавляват с тъпите си шегички и да си мислят, че персоналът не подозира нищичко за тях.
Пимли Прентис и Финли о’ Тего се разхождаха из Парка, потънали в мълчание… с изключение на моментите, когато минаваха покрай разпускащи Разрушители — сами или в компания. Пимли поздравяваше всеки от тях с неизчерпаема вежливост. Поздравленията, които получаваха в отговор, варираха от радостни възгласи до навъсени изгрухтявания. Ала важното бе, че всеки Разрушител реагираше по някакъв начин и Девар-лордът смяташе това за победа. Той ги харесваше, без значение дали те го харесват или не. Пък и компанията им беше много по-приятна от тази на убийците, изнасилвачите и въоръжените крадци от „Атика“.
Някои четяха стари вестници или списания. Четирима хвърляха подкови. Други четирима се бяха разположили на зелената трева. Таня Лийдс и Джоуи Растосович играеха шах под един елегантен стар бряст, а лицата им изглеждаха шарени под светлината на слънчевите лъчи, проникващи през мрежата от листа. Те го поздравиха с истинско удоволствие, и защо не? Таня Лийдс всъщност вече се казваше Таня Растосович, понеже Пимли ги бе венчал преди месец, все едно беше капитан на кораб. Това беше чудесна метафора за работата му тук — под мъдрото му ръководство корабът „Алгул Сиенто“ пореше тъмните морета на Тъндърклап, озарен от своята светлина. Е, вярно, че слънцето се скриваше от време на време, ала днешното прекъсване беше минимално — само три-четири секунди.
— Как си, Таня? А ти, Джоузеф? — винаги Джоузеф и никога Джоуи, поне пред него; никак не му харесваше.
Те отвърнаха, че се чувстват прекрасно и го дариха с една от онези замаяни, издаващи много секс усмивки, на които само младоженците са способни. Финли не каза нищо на семейство Растосович, но недалеч от дома „Дамли“ в края на Парка се спря пред младежа, кой го четеше, седнал на мраморната пейка под едно дърво.
— Сай Ърншоу? — попита тахийнът.
Динки погледна нагоре и повдигна въпросително вежди, ала поразеното му от акне лице остана безизразно.
— Видях, че четеш „Магът“ на Фаулс — поде плахо Финли. — Аз самият чета „Колекционерът“. Какво съвпадение!
— Щом казват — отвърна Динки с благ тон. Изражението му не се промени.
— Чудя се какво ли си мислиш за Фаулс? В момента съм зает, но навярно ще можем да го обсъдим по-късно.
— По-късно можеш да вземеш твоя екземпляр (надявам се да е с твърди корици) от „Колекционерът“ — рече младежът със същия вежлив тон — и да го натикаш в косматия си задник. Странично.
38
Университета На Мисури — Б. пр.