Тъмната кула

За високото заплащане любимата му майка най-вероятно би казала „стопроцентова измама, партенка голяма“, защото нямаше никакво заплащане, не и в онзи смисъл, с който бе свикнал един служител в изправително заведение от другата страна, но страничните привилегии… да, допълнителните облаги наистина бяха изключителни. Да започнем е това, че буквално тънеше в секс, тъй както тънеше в угощения и къркане, но не това бе важното. Важното според Прентис — можеше да се изрази с отговора на следния въпрос: „Какво искаш от живота си?“ Ако се стремиш само да увеличаваш броя на нулите в банковата си сметка, значи „Алгул Сиенто“ не е за теб… което определено е ужасно, тъй като подпишеш ли веднъж, вече няма връщане назад; всичко се свежда до войската, войската и пак войската. И — от време на време — по един-два трупа, които да служат за назидание.

Това бе „стопроцентов джакпот, не бъди идиот“ за Господаря Прентис, който дори бе преминал през тържествената тахийнска церемония за промяна на името преди дванайсетина години и никак не съжаляваше за това. Пол Прентис беше станал Пимли Прентис. Тогава най-накрая беше освободил ума и сърцето си от онова, което сега наричаше „онази Америка“ и „онзи свят“. И то не защото тук бе опитал най-вкусно приготвените гозби и най-изтънчените вина. Нито пък защото бе правил секс със стотици красиви жени. Не просто това бе неговата работа и той възнамеряваше да я свърши. Освен това бе започнал да вярва, че работата им в „Синия рай“ беше дело както на Пурпурния крал, така и на Господ-Бог. А зад тази идея се криеше нещо още по-завладяващо — представата за милиарди вселени, събрани в едно яйце, което той, някогашният Пол Прентис от Рахуей, който навремето страдаше от язва и изкарваше не повече от четиридесет хиляди годишно, сега държеше в ръката си. Девар-лордът осъзнаваше, че той също се намира в това яйце, и че физическото му тяло щеше да престане да съществува, когато счупеше яйцето, но ако имаше рай и Господ, значи те щяха да заемат мястото на Кулата. От „Синия рай“ щеше да отиде в истинския — Божия рай — и там да коленичи пред трона, молейки за опрощение на греховете си. Прентис не се съмняваше, че щеше да бъде приветствай сърдечно с думите: „Доволен съм от теб, ибо ми служи добре и предано.“ Майка му също щеше да е там, щеше да го прегърне и двамата щяха да се присъединят към задругата на Исус. Този ден щеше да настъпи — Пимли беше абсолютно сигурен в това — и то най-вероятно преди Жътвената луна отново да изгрее на небесния свод.