Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
— Опасността мина — раздаде се спокойният глас на брат Алдо. — Можете отново да запалите огън. Животното си отиде, но тук има други, макар и по-малки, но все пак твърде опасни зверове. Затова побързайте.
Под ръководството на Хаймп моряците се заеха за работа. Скоро огразата беше възстановена и укрепена. Отново пламнаха два огъня. Хаймп преброи хората си — трима моряци липсваха.
— Вероятно са се паникьосали и са побягнали в гората. Вероятно са станали жертва на горските твари. Ако човек не желае да слуша гласа на разума, какво може да се направи? — философски отбеляза капитанът. — Хиляди пъти повтарях — да се държим всичките заедно, но те са решили, че сами ще се оправят!
— Боя се, че си прав — каза Алдо. — Добре, че с нас не се случи нещо страшно. Бедният ранен звяр, нарича се парз, по погрешка можеше да ни стъпче.
— Бедният звяр ли?! — възкликна Лучара. — Вие сте на страната на това кошмарно чудовище?!
— Принцесо, не трябва да го мразите — спокойно каза единадесетникът. — Не забравяйте, че тази гора е негов дом, а ние сме тук пришълци. Той се беше сражавал отчаяно с по-силен враг, побягна, а огъня ни взе за друг противник. Аз го насочих към водата, за да успокои болката в изгорените си стъпала. Сега той е по-добре — проговори брат Алдо с тон на грижлива бавачка, която разказва за капризно дете.
Хиеро се усмихна. Да, единадесетникът действително беше покровител на всичко живо.
— Надявам се, че повече никой няма да ни безпокои тази нощ — старецът сияеше от удоволствие и весело поглеждаше събеседниците си. — Но по-важното е, че открих пътечката!
— Приятна новина безспорно, — грубо отсече Хаймп, — но искам да разбера и други неща. Например, кой ще ми заплати за унищожения кораб, товар и плячката, която взехме от кораба на Плешивия Рок, за което рискувахме живота си? Освен това, аз заедно с целия ни екипаж искаме да продължим да плаваме, — и той посочи към морето. — Кога, как ще стане това, и откъде пари за нов кораб? Или може би ще скитаме в този пущинак, докато ни изядат животни, подобни на онова?
Хиеро видя, че независимо от войнствените думи на капитана, очите му проблясват закачливо, а глупавият перчем стърчи нагоре. Хаймп явно беше от хората, които по-скоро биха умрели, отколкото да признаят, че са романтици; човек, който не може без приключения и занимателни авантюри. Разбира се, той не се отказваше от печалба и богатство, когато се падне изгоден случай, но не това беше основното. Сега Хаймп олицетворяваше двойнствеността на такива натури — той намръщено хвърляше погледи ту към Хиеро, ту към Алдо.
Но старият единадесетник добре познаваше капитана.
— Нима твоите смелчаги не могат да изтраят малко неудобства? Уверен съм, че са хора, които без страх се носят по вълните и се сражават с пирати, канибали и морски чудовища, няма да се притеснят от горска разходка за няколко мили.
Хиеро и Лучара се спогледаха и усмихнаха едновременно. Няма що, само няколко мили горска разходка! Брат Алдо определено беше добър дипломат! Очевидно кратката му реч оказа успокояващо влияние на настръхналите моряци.
— Ние сме най-стабилният екипаж във Вътрешното море — похвали се дребният капитан. — Бъдете сигурни, че ако на наше място беше страхливият екипаж на Плешивия Рок, всички до един биха се разбягали пред вида на онова животно. А моите хора са готови за мен да скочат в огън и вода! Но все пак не ми стана ясно кой ще заплати загубите ми? И къде ще се денем сега, след като нямаме кораб?
— Е, — брат Алдо поглади брадата си, — аз, разбира се, нямам право да обещавам категорично нищо, но смятам, че авторитетът ми в Братството е достатъчно висок и че то ще компенсира изцяло загубите ти. Доволен ли си?
— Напълно, добри ми брате — отговори капитанът. — Бях уверен, че ще вземеш справедливо решение. И така, с този въпрос приключихме. А сега накъде ще вървим?
— Мисля, че аз мога да отговоря на този въпрос — намеси се в разговора метсианецът. — Ние сме се отправили на юг и смятам, че за вас и вашия екипаж ще е най-добре да сте с нас. Едва ли моряците горят от желание да пътуват сами из гората. Трима вече загинаха. Аз сондирах за човешки ментални полета наоколо и не ги открих, затова смятам, че избягалите вече са умрели. Има ли желаещи да ги последват? Не — тогава мисля, че отговорът е ясен, ние трябва да се държим заедно.