Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Мургавото лице на Хиеро потъмня, но след малко той намери сили да се усмихне.
— Прости ми, брат Алдо. Хаймп, моля те да ме извиниш. Когато тръгнах се заклех пред Абат Демеро да пазя някои сведения в пълна тайна. Целта на мисията и крайния обект. Добре знаем, че Нечестивият има навсякъде очи. Но… и вие сте прави, особено след това, което преживяхме. — Хиеро обиколи с поглед мълчаливите и напрегнати лица на събеседниците си. — Ето я и картата. Какво ще кажете за нея, брат Алдо?
— Така… — Старецът наведе глава и побелялата му брада леко докосна масата. След минута той се изправи. — Така си и мислех. Хиеро, това е стара, твърде стара карта или по-точно добре направено копие, но за съжаление от стара и вече невярна карта. За някои неща съм сигурен, че вече са изчузнали преди столетия, а за други детайли не съм напълно уверен, но предполагам, че също има промяна. Впрочем, за изпълнение на нашата задача, никоя карта няма да ни помогне изцяло. Капитан Хаймп знае, че всички удобни пристанище тук се контролират от Нечестивия.
— Да — изсумтя морякът, разглеждайки внимателно картата. В околностите на Ниана е лудост дори да се мяркаме. Налага се да слезем на някое диво и безлюдно място до тази проклета гора!
— Тук — дългият показалец на единадесетника посочи една точка на картата. — Тук ще ни свалиш. В този район започва тайна пътека. Сигурен съм, че мога да я открия. — Той се обърна към Хиеро. — Този маршрут, моето момче, е труден, но той минава през наши земи. Действително, от време на време отредите на Нечестивия заедно със съюзниците си — лемутите, навлизат в гората, но те не я познават така добре, както ние. А и ти, Хиеро, не си новак в горските пътешествия! — Той се усмихна, като в отговор на усмивката на Хиеро.
— Добре, приемам този план — каза свещеникът и грижливо сгъна картата. — Какво е разстоянието от Ниана до началото на пътеката?
Капитан Хаймп отговори вместо Алдо.
— Ако картата ти е вярна, около петдесет мили по крайбрежието. Но трябва да знаеш, че тези райони са опасни. Не стигат обикновените ужаси на гората, а понякога се появяват и войнствени диваци. Това са червенокожи пигмеи, въоръжени с отровни стрели. Те са дяволски точни и пъргави. Разбира се, че ще се постарая да ви сваля максимално близко до посочения пункт, но как ще намерите необходимата пътечка в този ужасен пужинак, пълен със зверове, диваци и Господ знае какви твари, не мога да си представя!
— Е, без паника — усмихна се старецът в отговор на емоционалната реч на капитана. — Ти по това време ще бъдеш в открито море и „Морска дева“ не я заплашват кръвожадните твари от гората. — Той се обърна към Хиеро и продължи с по-сериозен тон: — Имаме няколко свободни часа. Имаш ли нещо против да разгледаме уредите на Нечестивия?
Скоро двата странни прибора лежаха на масата пред пътешествениците. Лучара и капитан Хаймп ги гледаха с отвращение, а Хиеро и брат Алдо — с нескриван интерес.
Приборите бяха изработени от блестящия синкав метал, който често се употребяваше в изделията на Нечестивия. Тайнственото устройство, което защищаваше от чуждо телепатично влияние, беше поставено в плосък металически калъф, дебел почти половин дюйм. Самият калъф беше с квадратна форма. Страните му бяха дълги около четири дюйма. На двата противоположни върха бяха захоени пръстени, свързани със здрава металическа верижка. По цялата обиколка на страничната повърхност се точеше тънка линия, която разделяше калъфа на две равни части. По квадратните плоскости бяха издълбани някакви зтаци, непознати дори на брат Алдо.
Хиеро взе единия от приборите и като натисна с нокти двете половини на калъфа се опита да го отвори. Не успя от първия път и натисна по-силно. Лучара сложи ръка на рамото му.
— Не смяташ ли, — попита тя, — че това е опасно? Дали тези изделия на Нечестивия няма да избухнат в ръцете ти или да ти причинят някаква друга вреда?
— Може би си права — отговори Хиеро и прекрати безполезните си опити. Стори му се, че приборът издава слабо бръмчене, и го подаде на единадесетника да го провери и той.
— Нищо не чувам — каза последният. — Но аз не се ориентирам добре в тези неща, момчето ми. Казах ти, че нашето Братство от векове е развивало способностите на членовете си да улавят и използуват всякакви видове ментални връзки, а към всякакви механически устройства сме се отнасяли скептично. Вероятно тази позиция е погрешна — сега аз мисля, че неголямо количество машини и прибори са ползни за нашия свят. Те ще облекчават труда и са годни за изучаване на живата и мъртва материя. Но в случая не мога да ти помогна с нищо. Смятат дори, че нито един член на братството няма такъв опит с приборите на Нечестивия, какъвто имаш ти.