Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
— Нещо ни приближава от запад! Не мога да прочета мислите, понеже са под ментален екран, но ми прилича на кораб! Много бързо дойдоха! — той внезапно усети силна болка в гърдите. Нечестивият отново ги изигра!
Алдо стремително се обърна към капитана.
— Хаймп, свали ни веднага на брега! И екипажа също. Побързай, или всички ще загинем! — лицето на единадесетника изглеждаше като излято от камък, но очите му блестяха в неукротим огън.
Капитанът изригна цял залп от команди и ругатни. За миг бяха вдигнати всички платна. На кормилото застана едноокият лоцман Блуто. „Морска дева“ подскочи и се понесе право към обраслия с растителност бряг. След няколко минути обаче се наложи да се свалят всичките платна, за да може корабът внимателно да маневрира сред храсталаците и дърветата, които растяха направо от водата. Лиани, дълги клони и въздушни корени се омотаваха по всички изпъкнали части на кораба. Корпусът му постоянно се разтърсваше от удари с многобройните плаващи дънери и стебла. За щастие на пътешествениците нямаше подводни скали и това осигуряваше сравнително безопасно акостиране.
Още малко, и килът на „Морска дева“ застърга по пясъка, а бушпритът й се заби в непроницаемата злена стена.
— Всички на брега, по-живо! — раздаде се гръмовитата заповед на капитан Хаймп. Капитанът великолепно се държеше уверено, беше преодолял съмнението за неминуемите загуби. Старият авантюрист не падаше леко духом.
Група яки и смели моряци скочиха на брега и със секири в ръце започнаха да изсичат просека в джунглите. След авангарда се движеше останалата част от екипажа. Всички бяха въоръжени и носеха набързо събрани хранителни припаси. Брат Алдо, свещеникът и девойката вървяха най-отзад и водеха животните. Ариегардът се състоеше от моряците, които обслужваха стрелометната машина, които останаха на поста си, докато всички други слязоха.
Всички с безпокойство поглеждаха нзад, към изоставения кораб. И ето, иззад близкия полуостров изскочи корабът, от който се плашеха. Черен обтекаем корпус се носеше бързо на миля от тях, бяла пяна изскачаше пред острия нос, оръдието сочеше към джунглата.
Хаймп изруга, и като разбута хората си, се нахвърли яростно да да разсича пет дюйма дебелите лиани с широкото острие на брадвата си. Другите моряци също удвоиха усилията си.
От кораба на Нечестивия, който се носеше като ураган, се разнесоха яростни крясъци, след което от носа му светна синя искра. „Светлинно оръдие!“ — изкрещяха едновременно Хиеро и Лучара. На сто ярда зад кърмата на „Морска звезда“ изскочи гейзер от пара. След секунди синята искра отново светна, раздаде се страшен грохот и на мястото на палубната кабина бликнаха пламъци и кълбета дим.
След третия изстрел „Морска звезда“ пламна цялата. Огънят бушуваше по палубата, лижеше платната и реите и кафявият дим затъмняваше безоблачното утринно небе. През дима и парата продължаваха да избухват светлинните изстрели, които бяха насочени към джунглата. Те пробиваха отвори в гъстата растителност, но голямата влажност пречеше да избухне пожар. Вражеският кораб достигна почти до мястото на слизането, но едва ли суетящите се около оръдието стрелци можеха да видят нещо и затова скоро обстрелването спря. През това време зелената плът на джунглата скри моряците и пасажерите на „Морска дева“. Самият кораб загина, но им направи последна услуга — горящият корпус запуши направената просека.
Двигателят на черния кораб отново заръмжа и вражеският съд се отправи към открито море.
Далеко от тези събития, в дълбоко подземие, под улиците на древната Ниана, една забулена в плащ фигура стоеше пред табло, което искреше със стотици разноцветни огънчета. Внезапно сянката скочи, издаде ядосан възглас и изсъска към невидимия си в тъмнината на помещението събеседник:
— Това ли е вашата прехвалена оперативност. Няма що, Жълтият кръг показа превъзходството си над Синия! Това няма да ви се размине, аз лично ще се срещна с вашия Майстор!
С’дана, ръководителят на Синия кръг, излезе вбесен от стаята. Всеки, който попаднеше на пътя му, усещаше от метри яростта му и се свиваше до стената или гледаше бързо да изчезне в страничните отклонения на тунела. Но хората от Жълтия кръг не се предаваха. До всички цитадели на Нечестивия бяха изпратени нови заповеди. Ловът продължаваше; и докато съществуваше Тъмното братство, той нямаше да спре.
Първата нощ пътешествениците се приютиха под шатрата от клони на няколко дървета. Моряците се чувствуваха много неуютно на сушата, а освен това бяха уморени и депресирани от загубата на кораба си. Обкръжаващата ги тъмна и зловеща гора ги плашеше, но Хаймп и Блуто успяваха да поддържят дисциплина. Два огъня осветяваха седналите около тях хора. Бивакът беше ограден с ниска ограда от клони, камъни, храсти. Това беше по-скоро въображаема, отколкото реална защита, но позволяваше на пазачите да концентрират вниманието си. Чудовищно дебелите стъбла на дърветата, загадъчните крясъци и звуци, идващи от джунглата, блестящите очи на невидими зверове и птици плашеха хората така, че те приказваха тихо и се държаха накуп.