Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Той започна да описва видението, но внезапно спря, защото забеляза сърдития блясък на очите на Лучара. Младият мъж прекъсна разказа си и нежно я прегърна през раменете.
— Глупаче, нима заради това, че чужда жена изглежда красива, ще се измъчваш от ревност? Аз само казах, че тя е прелестна, но не съм уверен, че това създание е човек. Престани да се сърдиш, иначе няма да разказвам повече — и те се гледаха, докато Лучара се усмихна.
— Даже и не подозирах, че мога да бъда толкова ревнива — каза тя. — Но все пак никак не ми харесва, че тази удивително прекрасна зелена жена, както ти я описваш, разглежда така нахално моя мъж.
— Точно така! — с лека ирония възкликна Алдо. — Но сега е по-важен друг въпрос, принцесо! Хиеро, това странно създание само ли беше? Имаше ли чувство, че там дебнат и други подобни? Чувствуваше ли опасност?
— Хммм, не мога да отговоря точно. Просто имам чувството, че тук действуват сили, които не мога да разбера. Това именно ме безпокои.
— Какво да правим в такъв случай? Да се върнем обратно до кръстопътя или да рискуваме и да продължим по тази пътека? — попита Хаймп.
Смелият моряк изглеждаше доста обезпокоен от новото препятствие. Той беше свикнал смело да посреща всяка физическа опасност, но менталните схватки го плашеха, тъй като в тях беше безпомощен като малко дете.
— Вече не можем да се върнем — дойде ментален сигнал от мечока. — Пътят назад е блокиран. Можем да вървим само напред, — Хърм повдигна носа си и усърдно започна да мирише влажния въздух.
— Имаш ле някакъв контакт с тези, които ни наблюдават? — попита Хиеро. — Опитай се да се свържеш с нея, а може би с тях, и да разбереш какво искат от нас.
— Не, нямам такава връзка. Но зная, че трябва да вървим напред. Трудно ми е да обясня откъде идва това знание. Просто зная и това е всичко.
— А какво ни пречи да се върнем назад? — попита свещеникът.
— Слушай по-внимателно и ще разбереш — беше отговорът.
Отдалече, от север, се разнесе протяжен вой. Безгрижно чуруликащите птици над главите им внезапно млъкнаха и звукът се чуваше много отчетливо, макар че разстоянието беше голямо. Не беше ясно само кой го издава. Според Лучара той приличаше на ридание, а според Хиеро на вой на ранен вълк. Но беше ясно, че го издава животно с внушителни размери.
— Това е един много голям звяр — отвърна Хърм. — Той пази пътя ни назад по заповед на тези, които ни следят. Затова можем да вървим само напред.
Хиеро погледна брат Алдо с надежда да получи съвет, но той само сви рамене. Старецът изглеждаше като болен. И за кой път Хиеро си зададе въпроса на колко години е единадесетникът?
— Хаймп, нареди на хората си да продължат напред. — каза свещеникът. — Съобщи им, че зад нас се движи някакво голямо животно, затова хората от ариегарда да внимават. За другите неща засега не казвай нищо.
Колоната тръгна отново. Скоро хората потънаха до коленете в разноцветен килим от гигантски мъх — зелен, кафяв, червеникав. Папратът тук също беше почти удвоил нормалните си размери, и огромните перести листа засенчваха малките дръвчета. Гората също измени окраската си: тя беше сумрачна и мъждивият зеленикав полумрак, който цареше под дървесните корони, придаваше на пейзаша сходство с морско дъно. Хиеро се опитваше да опипа ментално околността, но не получи никаква нова информация. Дори не можа да установи, поне на разстояние около десет мили, какъв звяр ги следва отзад. Безспокойството не го напускаше, понеже не можеше да разбере защо странното зеленикаво създание ги следеше.
— Нейният народ се нуждае от твоята помощ — внезапно му телепатира мечокът.
— От моята ли? Защо? — Хиеро беше наистина учуден.
— Не зная това. Мъча се да разговарям с тях, но ги разбирам много лошо. Основното, което изясних, е че ти трябва да изпълниш някаква тяхна задача. Иначе няма да излезем живи от гората.
Значи, невидимият горски народ се нуждае от неговата помощ! Но какво ще стане, ако той не успее? Нима ще загине целият отряд? Хиеро мълчешком прочете къса молитва, прекръсти се и хвана по-здраво копието.
Дневната светлина вече угасваше, когато те достигнаха голяма, обрасла с мъх поляна. Когато първите от колоната видяха какво има там, те отначало се стъписаха, а след това с крясък се затичаха напред. Хиеро беше изостанал от челото на колоната, но като чу суматохата, избърза натам. Той, Хаймп и едноокият боцман се заеха да успокояват моряците, изблъскваха ги към гората. Ядосаният капитан не пестеше ругатни и юмречни удари. Накрая дисциплината беше възстановена и Хиеро имаше възможност внимателно да изучи открилата се пред него гледка.