Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Ама това е на иврит, за бога!
Рут се смръзна. Той беше застанал зад нея. Чувстваше тялото му да се допира към гърба й, а гласът му кънтеше точно над главата й.
— Не за Бога — отговори тя. — За сигурност.
— Да, ама аз не мога да го прочета. — Той постави длан върху рамото й.
— Мога да ти превеждам — едва прошепна тя. — „Внимавай за какво се молиш“ — предупреди се тя и лека тревога накара лицето й да се изчерви, докато се молеше все по-горещо. — Защото темата е доста чувствителна.
Усети, че той отмята косата от дясното й рамо, а после пръстите му докоснаха врата й и се насочиха към брадичката. Тя вдигна глава и го погледна.
— Ти също — прошепна Майк и наведе глава към нея. — Въпреки фасадата си.
И тогава я целуна.
Първоначално устните им бяха внимателни. Леко докосване без жар, без движение. После Рут притисна босите си крака в пода, завъртя се със стола, лицата им се разделиха, те се погледнаха в очите и се прилепиха отново. Тя вдигна ръце към лицето му и го задържа към своето, докато той коленичи между колената й.
Сега устните им вече не можеха да спрат, пръстите опипваха лицата, очите, косите. Рут разтвори устни и се потопи в замайващите аромати на храна, кафе и сладост. Притисна тила му, опитвайки да го обгърне цял, а после се плъзна, целуна очите, веждите, косата му. Неговите устни се впиха в шията й и двамата се плъзнаха върху пода.
Той се обърна по гръб и тя се изви към него. Косата й се разпиля върху лицето му, тя обгърна кръста му с колене и сведе глава към лицето му. Той усещаше как кръвта изпълва слабините му, но копнееше за лицето й, което беше желал да докосне от мига, в който я видя. А сега беше свободен, най-после можеше да го стори и докато се целуваха, той галеше бузите й, шията й. После я стисна за раменете и нежно я отблъсна, защото искаше пак да зърне очите й.
Тя ги отвори. Бяха още по-сини отпреди, разширени и задъхани. Тя седна, отметна косата си и двамата потръпнаха.
— Горещ си — отбеляза прегракнало Рут. Посегна към кръста му, а той се надигна и тя с едно решително движение съблече полото му.
— Ти също — каза той. Ръцете и на двамата хванаха края на блузата й. Тя отново се изправи. Носеше скромен бял сутиен, но тялото й бе такова, че никакво бельо не би могло да скрие страстта.
— О, Господи — прошепна Майк, докато я гледаше застанала така с кичури коса върху почервенелите бузи. Диафрагмата й се надигаше в такт с туптенето на сърцето му.
Той искаше да изчака, да й достави удоволствие, да удължи мига. Да изчака, докато тя бъде готова, докато му подаде сигнал, докато го погълне. Тя трябваше да реши. Искаше да й даде търпението си, нежността си, убеждението, че е тук първо заради нея, а чак след това заради себе си.
Тя като да прочете мислите му.
— Познавам те, Майкъл О’Донован — изрече тихо. — Знам какъв човек си. — Тя го целуна нежно. — Недей да ми показваш колко силна воля имаш. Искам те сега.
Той притисна устни към нейните, а тя посегна с ръка зад гърба си и бялото бельо падна. Останалите им дрехи се смъкнаха, без да отделят устните си. Възбудената им кожа внезапно усети килима. Внезапно Рут стана, хвана го за ръката и бързо го поведе към спалнята си. С едната си ръка загаси светлината, а с другата го обгърна.
Застанаха за миг пред леглото, отново прилепили нежно устни. После паднаха върху белите чаршафи като в гнездо и след миг и двамата се извиваха задъхано, съединени в успокояващата топлина на телата си.
Когато свърши, толкова бързо, сякаш е паднала светкавица, те останаха легнали, окъпани в пот, с оплетени крайници и заслушани в ехото на задъханото си дишане в малката спалня. Влажната й коса покриваше шията и раменете му, двамата се взираха в лицата си сред тъмнината, сякаш всеки се чудеше дали е възможно другият наистина да е бил задоволен за толкова кратко време. Беше като пътна катастрофа. Внезапен изблик на енергия, оставил само спомен за събитието, резонанса от физическото докосване и поток от адреналин.