Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Уплахата на Рут се превръщаше в паника, но тя успя да стисне косата на жената и за част от секундата изпита надежда, когато я дръпна с всичка сила. Но косата и шапката се отделиха веднага в ръката й, а от устните й изскочи лек вик, защото откъм рамото на онази силна ръка й се хилеше лицето от снимката, направена в германския затвор.
Мартина с лекота изблъска отпуснатото сега тяло на Рут в апартамента. Тя ритна с крак вратата и я затвори, вдигна свободната си ръка и заби иглата на стъклена спринцовка през дрехата под рамото на Рут.
Но не лекарството постигна моментален ефект.
Рут припадна от ужас.
11.
Бруклин
Полираните дървени топчета на броеницата почукваха в ума на Муса Хауатмех, сякаш страховете му се брояха върху сметалото на подозрителен арабски счетоводител. Не съзнаваше, че пръстите му местят зърната, нито че стъпва бос по пода, че се разхожда по персийския килим. Бореше се с цялата си воля да не поглежда отново към часовника си.
Разбираше, че през целия си живот, изпълнен с жестокост, никое смъртоносно оръжие не го е изнервяло така, както този малък часовник върху китката му сред тази безкрайна нощ. Откъм улицата се чу шепотът на автомобилни гуми и за миг той спря, стисна зърната, вдигна глава и се заслуша. Но фаровете осветиха за миг завесите на прозореца и надеждата му изчезна.
Муса въздъхна и продължи да се разхожда из клетката си — дълъг хол в порутена къща на ъгъла на „Карлтън“ и „Де Калб“ в квартала Форт Грийн на Бруклин. Беше една от многото подобни изоставени къщи, чиито собственици бяха разбрали, че престъпността заплашва живота им, и затова избягали към слънчевите парцели с портокалови дървета и палми. Възрастната двойка с благодарност прие авансов наем за шест месеца, тъй като не смяташе собствеността си за безопасно място. Мартина я нае за тайна квартира.
Четирите етажа от очукани, стари тухли с керемиден покрив се издигаха сред вълните на замръзнала и неподдържана градина. Неприятният изглед се подсилваше от черната желязна ограда. Изолираността беше привлякла Мартина, защото така нямаше да бъде подложена на нападенията на скитащи хулигани. Сигурна беше, че потенциалните вандали, изпитали уменията на хората й веднъж, не биха се приближили никога повече. Обаче любопитството на съседите би й попречило и точно затова масивната заключена порта към пътя беше затвърдила избора й. Пътят извиваше от странична улица към голям гараж за две коли, от който към кухнята водеше вътрешна врата. Ако човек внимава, тук би могла да се настани трупата на цял цирк и никой да не забележи кой влиза или излиза, когато понякога пристигне кола.
Макар времето на престоя им в резиденцията да беше твърде кратко, Мартина беше заповядала никой от членовете на „Яд Аллах“ да не използва входната врата на къщата. Тази привилегия беше запазена за нея като наемателка, както за Фуад и Ияд, които винаги влизаха и излизаха облечени в дрехи на бояджии. Имаше табела с надпис „Реставрация, извършвана от фирма «Макфий и синове»“, поставена върху тревата, а върху входната врата беше закачен шперплат и до него встрани купчина строителни материали. Всичко това прикриваше случайното бръмчене на триони отвътре и звъна от чукане по желязо.
Заради прикритието и камуфлажа, вероятно би изглеждало по-мъдро да избере място за лагера си в мюсюлманския квартал на град Джърси или сред търговците на пити и халва на Атлантик авеню, където още няколко левантински физиономии биха се изгубили като камъчета в каменна градина. Но тези места бяха пълни с наблюдатели на ФБР и информатори на Мосад, докато тук, в това забравено място в Бруклин, Мартина и хората й щяха да останат незабелязани. Беше избрала самотното място и поради психологически причини. Искаше хората й да останат нащрек на неудобното място, сетивата им да не бъдат заблуждавани от познати звуци, миризми или вкус. Искаше да са като командоси в тила на врага и рефлексите им да бъдат изострени поради изолацията.
Беше постигнала целта си. Никой не наруши самотата им. Нито приятелски настроен съсед, нито любопитният нос на някой полицай. Сега оставаше само един час и спокойната подготовка за „Операция Скорпион“ щеше да донесе успех. Но Муса не се чувстваше вдъхновен от напредъка, защото самата скорпионка закъсняваше.
Той се предаде на притеснението и вдигна ръка, загледан в циферблата на часовника си. Два часа и пет минути. В същата ръка държеше радиостанция „Моторола“ с малък обхват. Натисна бутона и прошепна:
— Какво става?
Погледна към високия таван, опитвайки да разбере на кой етаж се разхожда и наднича през тъмните прозорци Мохамед. След миг чу отговора.