Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Имаш ли съквартирантка?
— Само на книга — отвърна Рут, докато окачаше връхните дрехи и взимаше плика с храната от ръцете на Майк.
— Къде е тя? Или е той?
— Тя временно отсъства. — Рут дръпна шнурчето и запали високия лампион, после се отправи към кухненски бокс. — Влюбена е.
— Харесваш ли я?
Тя спря, преди да влезе в кухнята, намръщи се и се извърна, като да търсеше нещо.
— Тя е приятна, весела, еврейка е и отсъства. Ако бях мъж, бих се оженил за нея.
Той се усмихна, а тя се втренчи в малката масичка. После я приближи, вдигна крак и с едно бързо движение изрита всичките си книги на пода. След това постави пакета с храната върху масата, потри длани и му се ухили.
— Вечерята е сервирана — изрече величествено.
— Много си старателна. — Той тръгна към дивана. — Предпочитам без официалности.
— Като спомена — погледна Рут към полата си. — Отивам да се преоблека. Ей сега ще се върна.
Докато Майк вадеше храната от омазнения плик, Рут се появи откъм спалнята си в сини джинси и сива спортна блуза с надписа на университета. Беше боса. Нямаше да му се стори по-секси дори и да беше облякла копринено бельо, купено от „Виктория“.
Тя включи малкия телевизор и двамата седнаха върху дивана да гледат местните новини, докато демонстрират неспособността си да се хранят с китайски клечки. Макар да бяха минали само четири дни, нападението над израелското консулство беше оставено на заден план, след новините за последните разкрития на връзките на Белия дом с иранските контри и доста приказки за тениса на кмета по време на отпуската му. Не се споменаваше нищо за снощната престрелка в горната част на Ийст Сайд. Щом няма ранени, значи няма и новина. Гейб Пресман, когото Рут много харесваше, най-накрая заговори за експлозията. Но беше принуден да вземе интервю от друг журналист, Робърт Фридман, когото Рут презираше заради кариерата, направена на основата на самообвинения към собственото му малцинство. Фридман заяви, че нападението може да е работа на фанатични евреи, последователи на равина Кахане, а Рут направо го освирка.
Тя вкуси от говеждото с ориз на Майк.
— Лютооо!
Той опита нейната порция и така се подлюти, че изгълта на един дъх половин чаша сода.
Тя загаси телевизора и пусна музика на компактдискплейъра. Дискът беше с бавни, носталгични израелски фолклорни песни, аранжирани от Арик Айнщайн. Докато слушаха мелодичната балада за момичето и дома, Рут преведе думите на Майк:
Нямаше повече признания за мъчителни военни преживявания. Разказаха си някои спомени от детството, търсеха нещо общо, каквото всъщност нямаха, и се усмихваха на представата си за другия в онези ужасни, безпомощни години на пубертетски тревоги, училищни летни лагери и открития. Когато стигнаха до младежките години, когато явно и двамата са били тревожени от чувства към другия пол, и двамата замълчаха.
— Какво ще кажеш за малко кал? — попита Рут, когато и двамата приключиха с храната.
— Това предложение за лицева маска ли е или за борба?
— За кафе. Турско кафе.
— Ти готвиш?
— Хайде да не преувеличаваме.
Тя отиде в кухнята, а Майк се отпусна върху дивана, заслушан в китарите и нежните мелодии, изпълнявани на нейния език. Гласът на певеца беше топъл, а думите му напомняха италиански или гръцки. Майк беше очаквал да чуе характерните арабски извивки и сега се почувства някак засрамен. Но разбираше, че не би могъл да попълни незнанието си за една вечер.
Виждаше гърба на Рут през арката към кухненския бокс. Тя стоеше пред печката, отметнала коса върху гърба си и постоянно повдигаше конусообразното джезве, докато то кипеше, а тя го дръпваше, преди да е преляло. Когато сложи лъжичка в джезвето и започна да бърка, задникът й се люшна като на диригент, а той отмести поглед.
После отново седяха един до друг, отпиваха от сладката, тъмна „кал“, а тя посочи към другия край на стаята.
— Ей там е моят звяр.
Всъщност Майк не беше забелязал компютъра. Този вид уреди вече се бяха превърнали в нещо обикновено като обзавеждането на баня. Намираше се върху малко бюро, прибрано под библиотечни лавици, които бяха готови да се срутят от натрупаните отгоре им книги.
Рут отиде до него, дръпна стола и включи машината. После изпъна пръсти като пианист и започна да чука по клавиатурата.
— Ще извикам най-интересното — каза тя, докато чакаше компютъра да се събуди. „Колко ли ще се бави? — Тя потропваше с пръсти по края на клавиатурата. — Аз вече го целунах веднъж и няма да повтарям.“ — Използвам „Дибейз 3“, но ми се иска да го ъпгрейдвам. „Ако беше израелец, нямаше да започнем с яденето“ — протестираше тя мълчаливо. — Наистина ми трябва по-бърза машина. — „От друга страна, ако беше израелец, всичко щеше да свърши за десет минути и сега щеше да мърмори, че храната е изстинала.“ — Готово. Да хвърлим един поглед на мадам Клумп. — Тя започна да въвежда инструкции: търсене на „тероризъм“, прехвърляне към „германски“, прехвърляне към „Фракция «Червена армия»“. — „Може би е от чесъна“. — Тя прекара език по зъбите си, направи грешка при писането, удари клавиатурата и започна да пише отново. — „Хайде, Майкъл. Кажи нещо. Направи нещо или ще те изпъдя!“