Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Нищо.
Муса се намръщи и огледа затвора си. Помисли, че в най-лошия случай, ако Мартина не се появи, това ще означава край на напрежението и свобода всеки да се махне, да „дезинфектира“ личността си и да търси собствен път за прибиране у дома. Ако това е Божията воля, някой ден ще се съберат отново върху някой от хълмовете на Ливан, за да обмислят всички „ако“. А ако нея я хванат, то нямаше да е поради това, че не я е предупреждавал, а защото отмъстителността й я е хвърлила в клопка, която той не успя да опише толкова живо, че да я изплаши. И освен това никой не би могъл да обвини „Яд Аллах“ заради грешка, защото въпреки че тя ги гонеше като товарни добичета, те бяха изпълнили всяка и всичките си задачи докрай.
Сега той ги гледаше с гордост, докато се движеха бързо. Мълчаливи, работещи сенки. В центъра на дневната имаше дълга маса, върху която под алуминиев рефлектор блестеше черното униформено сако на морски офицер. Набил, техникът на групата с диплома от Каирския университет, беше сложил бижутерски очила и преглеждаше сложна верига от жици и антени, зашити в подплатата на сакото. Дребното му тяло се местеше от униформата към отворено черно куфарче, чието фалшиво дъно беше облепено със слой тъмножълтеникава маса. До куфарчето лежеше модифициран електронен бележник, от който към малка крушка се проточваха две къси жици. Набил се върна към униформата, стисна нещо с пръсти и погледна как крушката светва силно и изгаря.
Инженерът кимна, изключи миниатюрния компютър, обезопаси бутона за включване с лепенка и внимателно замени крушката с две малки медни тръбички. После внимателно зарови тръбичките в пластичния експлозив, затвори фалшивото дъно на куфарчето и нави жиците, които постави заедно с компютърчето вътре. Няколко изписани листа и папка за американска морска операция допълниха пространството, след което той затвори куфарчето и щракна ключалките.
Погледна към Муса над очилата си, посочи куфарчето и размаха предупредително пръста на другата си ръка. „Внимавай, приятелю.“ Макар устройството сега да не беше включено, щом Муса натиснеше бутона на компютърчето, щеше да носи смъртта си в собствената си ръка.
Муса се извърна към мястото, където Салим, Али, Джавад и Якуб бяха коленичили на пода до блестящ махагонов ковчег. Мъжете бяха облечени в маслиненозелени тениски и камуфлажни панталони, но не бяха обули обувките си, защото още не бяха си казали молитвата. Косите им бяха подстригани и лицата гладко избръснати. Светлокожият Али бе боядисал косата си светлоруса. Джавад, чийто баща беше от полуевропейски произход имаше рижава коса и луничаво лице, с което би се гордял всеки ирландец. Останалите приличаха на американски момчета от италиански или пуерторикански произход.
Дъхът им излизаше на облаци в студения въздух, докато опаковаха и поставяха етикети върху пакетите с черни траурни костюми, всеки означен с номер, за да не се получи объркване. Покрай стената, покрита с избелели тапети, бяха подпрени шест карабини М–16 А1, върху дулата на които почиваха кепета на морски пехотинци, а към прикладите им бяха закрепени с лепенка по два пълнителя с 5,56-милиметрови патрони. Наблизо се виждаха и шест радиостанции „Моторола“, поставени в уредите за зареждане.
„В Америка можеш да купиш цяла армия — помисли Муса с известен цинизъм и благодарност. — Но не и това.“ Той се извърна към двете дървени магарета, които поддържаха дълга дъска, покрита с тънък дунапренов дюшек и издутини от бял найлон. В средата на дъската лежеше обезглавен труп. Всъщност това беше медицински манекен, чиято глава бе отрязана внимателно, за да останат гърдите, корема, бедрата и крайниците цели.
Тялото беше пъхнато в бял, неопренов леководолазен костюм, а облечените в бели ръкавици китки лежаха кръстосани върху гърдите. На краката имаше лъснати черни обувки. Покрит с меката найлонова материя, трупът създаваше убедителна илюзия. С изключение на последния детайл. Над празната яка в дървения калъп оставаше незапълнена дупка. Ияд трябваше да осигури неприятното допълнение и Господ да му е на помощ, ако не успее.
Четиримата „морски пехотинци“ бяха поставили пакетите си в дъното на ковчега и сега приближиха дъската, вдигнаха я и се върнаха към саркофага. Те внимателно положиха „починалия“, а найлоновата му фигура съвпадна точно с формата на подплатата на ковчега.
Виенето на лазерния принтер привлече вниманието на Муса и той излезе от дневната, мина покрай извитата стълба към един осветен правоъгълник. В бившата стая за шиене един висок и костелив младеж на име Фахми седеше пред компютър и цветен принтер. Върху масите имаше купища цветна хартия и инструменти, но шишенцата, четките и писалките на класическия фалшификатор не се виждаха, защото Фахми беше технически гений от модерния свят.