Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Както при всички за пръв път срещнали се любовници, напрежението изчезна заедно със съмненията. Сега можеха да се наслаждават истински, да върнат очакванията си отново към върха.
Започнаха отново с леки докосвания и целувки, които се изместиха от устните, към неизследваните равнини на телата. След доста време устните им се срещнаха отново. Рут се плъзна върху Майк, гърдите й докоснаха неговите и тя започна бавно да се движи. След това изстена, вдигна го към себе си и го погледна решително. Той обхвана лицето й, целуна гърдите й. Гледаше я и знаеше, че може да й даде точно онова, което тя желае. Очите й се затвориха и дългите вежди почти се сключиха в бръчката над носа, когато тя започна да шепне на иврит.
— Сега, сега! — извика тя.
После отхвърли глава, а ръцете й се стегнаха като камък. Тялото й затрепери. Майк внезапно чу някакво ехо от възбудения й вик.
Беше друг вик. Подобен, но без екстаза на любовната възбуда. Бяха женски, умолителни писъци. Но идеха отвън. Откъм коридора отвъд вратата на апартамента. Той отдели Рут от себе си, притисна я силно към гърдите си, но когато тя отвори уста да заговори, той допря пръст до устните й.
— Шшшш.
Тя надигна глава и се заслуша.
— И аз го чувам — прошепна тихо.
Двамата лежаха като ловци в засада. Чу се отново.
Тънък, женски вик, дълъг поток от „ох“, всеки последван от леко блъскане, като че ли някой се опитва да чука върху вратата на апартамента на Рут.
Тя се надигна на лакти.
— Я — прошепна тихо. — Може би е Лиза.
Тя скочи от леглото и хукна към вратата на спалнята, като пътьом грабна бял халат от закачалката. Бързо го облече и завърза колана, докато Майк също се надигаше на лакът.
— Тя няма ли ключ? — попита той. От разказа й беше разбрал, че Лиза е „идеалната“ съквартирантка на Рут. Но му се стори повече от странно, че тя би се появила в полунощ и ще чука на вратата на собствения си апартамент.
Но Рут вече крачеше към вратата, вероятно окуражена от присъствието на „своя“ детектив. Майк не беше толкова уверен и докато я наблюдаваше как наднича през шпионката и бързо отключва, той скочи от леглото и навлече бельото си, мислейки за сигурността, която би му дал 38-калибровият пистолет от джоба на якето.
Светлината от коридора нахлу в хола и за миг, преди Рут да се хвърли напред и да коленичи, той зърна малките подметки на женски обувки. Токчетата сочеха свито на кълбо тяло, извиващо се от болка.
Засрами се от моментното съмнение, което беше изпитал. Пресече хола и погледна в коридора. Нито една от вратите не беше отворена. „Нюйоркчани“ — недоволно си помисли той.
Когато стигна вратата и видя Рут, коленичила над фигурата, той усети как в гърдите му се надига гордост. Изненадваща вълна от удоволствие извика усмивка и убеждение, че тази нощ е началото на нещо прекрасно.
Той пристъпи през вратата. В този миг един тридесетсантиметров железен прът се появи отляво и го удари в основата на носа. Просто чу удара на метала в костта си, масивната експлозия в главата и пред очите му блесна яркожълта светкавица. Той залитна назад, размахал ръце. Китките му се удариха в рамката на вратата и той рефлекторно опита да се задържи. Но отдясно дойде нов удар: юмрук, крак или приклад — не би могъл да разбере, защото болката в слънчевия сплит го накара да се свие. Още един удар и гърбът му се блъсна в пода, а следващият отметна главата му назад. Той отвори уста, за да извика името на Рут, но в гърдите му вече нямаше въздух, а голите му ръце и рамене бяха стиснати в огромна маса мускули, които го влачеха назад.
Рут почти нямаше време да извърне глава.
Тя се опитваше нежно да успокои жената, да види лицето й, скрито под свитата ръка. Беше погалила обърканата черна коса и усетила кръвта, течаща от носа. Нещастната фигура беше облечена в мръсно сиво палто и червена скиорска шапка.
— Няма нищо. Ще извикаме линейка — шепнеше Рут, когато чу шумолене на дрехи зад себе си и един силен удар накара главата и да се извърне. Когато видя двама огромни мъже да влачат Майк, тя замръзна само за част от секундата, а после отвори уста, за писък.
Но от устата й излезе само задавена въздишка, защото една ръка се уви около врата й. Тя понечи да се извърне отново към падналата жена, а очите й вече изпъкваха насълзени, защото усети, че някой я вдига. Ръцете й се опитваха да се освободят от мощната хватка.
Пръстът на Мартина се беше забил така надълбоко в нежната плът, че от устата на Рут не можа да излезе нито звук. Тя размахваше ръце и се мъчеше да рита с крака, но Мартина, стиснала зъби в мъртвешка гримаса я вдигна и хвърли назад към отворената врата.