Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Когато накрая свърши разказа си, ръцете му останаха неподвижни, а цигарата се беше превърнала в цилиндърче сива пепел. Сега пръстите на Рут почиваха върху рамото му.
— Било е жестоко, Майкъл — нежно изрече тя.
— Да — прошепна той.
— Чувала съм тази история.
— Тя не е тайна.
— Не. Казвам, че съм я чувала. АМАН прехвана всички предавания от Иранската пустиня през онази нощ. Аз още не бях в армията, но съм слушала записите. Било е ужасно.
Той я погледна. Очите му се присвиха от мисълта, че трябва да затвори прозореца към душата си.
— Срамуваш ли се, Майкъл? — попита тя. Лицето й беше много близо до неговото.
— Не — започна да лъже той. — Да. Или поне тогава се срамувах. И това трая дълго. Сега не знам. По-скоро ме е яд.
— Или ти е тъжно — поправи го тя.
Той кимна. Тя премести дланта си надолу, докато хвана китката му.
— Мога ли да ти кажа нещо? — попита, но всъщност не искаше разрешението. — Ти си като член на каста, поставена извън закона от вашето общество. Може би Войната в Залива ще промени това, не знам. Но тук твоят опит все още е опит на самотник. Затова всичко се е превърнало в срамна тайна за самия теб. — Другата й длан покри юмрука му и тя продължи да говори. — Аз бях офицер от разузнаването. Работех в Дупката — в Главния щаб в Тел Авив. Наблюдавах развитието на различните мисии. Ние рядко съобщаваме на света за провалите си, но заедно с всяка победа като тази в Ентебе, има поне три малки провала. Заедно с всеки рейд на суперкомандосите, достигнал световните заглавия, аз съм чувала за дузина неуспехи.
О’Донован гледаше блясъка на очите й и усещаше топлината на дланите й.
— Онова неприятно спокойствие на командирите, когато започват, а после шумът, стрелбата, объркването — продължи тя. — Искало ми се е да си запуша ушите, да викам, да избягам от проклетата стая. Да се махна от армията. Да се махна от страната. Чувала съм хеликоптерите, писъците на момчетата, крясъка на сержантите за медицинска помощ, когато войниците им са смъртно ранени. И понякога, когато не издържах, когато се чувствах като някаква воайорка, кучка, заключена в онази антисептична дупка, хващах някой също така разстроен офицер и отивахме в болницата. Да видим ранените, да ги носим от хеликоптерите до операционната. За да не подлудеем от мъка.
Една сълза потече от дясното й око, но тя не помръдна. Сълзата капна от бузата върху копринената й блуза. Той продължи да я гледа замръзнал на мястото си.
— Ти не си сам на този свят, Майкъл. — Тя бавно поклати глава. — Просто не си срещнал сродна душа. — Тогава тя примигна, вдигна ръце, изтри очите си и отпи голяма глътка от чашата си.
Двамата останаха заедно мълчаливи известно време. Наблюдаваха подтичването на сервитьорките, слушаха звъна на приборите, смехът, сдържан през целия работен ден. О’Донован усети как го облива вълна от облекчение. Нямаше нужда вече да пази тайните си, да ги крие от страх, че ще го осъдят. На този свят имаше и други, жени, които няма да се уплашат от кошмарите му, защото също сънуват свои кошмари. Животът с някоя като нея би започнал на съвсем друга основа. „Колко е прекрасно — помисли си той. — Да можеш без страх и без да се криеш да изпадаш понякога в лошо настроение заради спомените си.“
— Какво има? — би попитала тя.
— Пак Иран — би отговорил той. А тя би кимнала с разбиране и вероятно би го целунала с красивите си устни.
— Знам — би казала. — Знам…
После внезапно фантазията му се замени от меланхолия. Съзнаваше, че няма пътека, която да води към подобна утопия. Интересът й към него сигурно щеше да отмине, а и престоят й в Ню Йорк ще свърши. Вероятно тук тя изпитваше същото доволство, което той би чувствал в бедуински лагер. Една любовна афера с нея би била като романс по време на пътуване: всеобхватна, докато оркестърът свири и луната блести върху вълните. А после, разделени от реалността, под ярката светлина на сушата. Рут О’Донован. Той поклати глава. Със същия успех можеше да се влюби в марсианка.
— Искаш ли да поговорим за баща ти? — попита той, в търсене на тема, която да наруши създадената интимност.
Рут го изгледа, вдигнала вежда.
— А защо не за кървяща язва?