Молитвената песен

Когато се спряха до обкована с желязо дъбова врата, която водеше в кулата, група джуджета минаха покрай тях и заслизаха по една съседна стълба. Имаха свиреп вид — огненочервени коси и бради, въоръжени и с ризници.

— Радъм, командващият на джуджетата! — прошепна Еден на Джеър.

Те бързо се вмъкнаха кулата, оставяйки противното време навън. Едва различиха няколко загърнати в плащове фигури в слабата светлина на лампата.

— Хм, ако човек го остави, той ще си проспи живота — чу той мърморенето на Слантър.

— Радвам се да те видя отново, Омсфорд — поздрави го Хелт басово и протегна огромната си ръка.

После се появи и Гарет Джакс, черен като мрака около него, твърд и непоклатим като скала. Застанаха един срещу друг и не си размениха нито дума. Мършавото лице на Майстора на бойните изкуства беше напрегнато. Той постави кротко ръцете си върху раменете на младежа, а в ледените му очи проблесна странна необичайна топлина. Пламъчето трепна леко и мигом угасна. Гарет Джакс свали ръцете си и отново изчезна в мрака. Вратата зад тях се отвори и едно прогизнало от дъжда джудже се приближи бързо до Елб Форейкър, който беше наведен над купчина от карти, поставени на малка дървена маса. Казаха си нещо тихо и после вестовоят изчезна също толкова бързо, както се беше появил.

Форейкър веднага отиде при Джеър, а останалите членове на малката група ги наобиколиха.

— Омсфорд — каза той тихо. — Току-що ми съобщиха, че муелретът е избягал.

Всички мълчаха слисани.

— Как е станало това? — изръмжа гневно Слантър.

— Променил си формата. — Форейкър не откъсваше очи от Джеър. — След като го е направил, се промъкнал през малка вентилационна шахта за свеж въздух в по-ниските нива. Станало е през нощта. Никой не знае къде може да е той сега.

Джеър изстина. Повече от ясно беше защо джуджето се обърна към него, когато съобщи неприятната вест. Дори заключен в складовото помещение, муелретът беше успял да усети присъствието на магията на елфите и да принуди Джеър да я разкрие. А сега, след като беше на свобода…

— Но той е могъл да избяга и преди това — отбеляза Еден Елеседил. — Защо е решил да го направи точно сега?

Нищо чудно аз да съм причината, помисли си Джеър. Очевидно и Форейкър си мислеше същото, затова съобщи новината първо на него.

Гарет Джакс отново се появи от мрака, внезапно и решително.

— Тръгваме веднага — заяви той. — И без това много закъсняхме. Издирването, което ни предстои, е на север. Каквото и да се случва тук, ние не трябва да сме част от него. Сега, когато гномите са се събрали край Силидълън, ще ни бъде лесно да…

ООООООММММММММММ!

Стреснати, членовете на малката група подскочиха и бързо се огледаха наоколо. До ушите им долети ужасен вой, гърлен и продължителен, който раздра тишината на настъпващото утро. Той постепенно се усили, примеси се с хиляди звуци, надигна се срещу вятъра и дъжда и политна към планините около Капаал.