Молитвената песен

Изправен срещу скритата в качулка човка Гарет Джакс подскочи срещу самата муцуна на чудовището. Нанесе изумително бърз удар и заби късото копие дълбоко в меката тъкан на отворената уста. В миг пипалата се свиха и огромното туловище се приведе. Гарет Джакс моментално отскочи и се измъкна от капана, който вече се затваряше. Отново на крака, Майсторът на бойните изкуства сграбчи друго оръжие, този път пика с метален връх. Дръжката й беше здраво хваната от вкочанените ръце на убития й притежател. Гарет Джакс я издърпа светкавично. На два ярда от него кракенът забеляза опасния нападател през полуотвореното си око, но вече беше късно. Майстора на бойните изкуства замахна яростно с металния връх на пиката към незащитеното око и го заби през кожата, кръвта и костта право в мозъка.

Кракенът се изви силно назад и размаха като обезумял краката-перки. Каменните укрепления се раздрусаха наоколо, докато чудовището се мъчеше да стигне до водите на Силидълън. Гарет Джакс не изпускаше забитата в мозъка му пика. Набиваше острието й все по-надълбоко и го чакаше да издъхне. Кракенът обаче беше невероятно силен. Той се надигна, освободи се от високата стена, сгромоляса се с трясък в Силидълън и потъна бавно във водите му, повличайки със себе си и Майстора на бойните изкуства, който продължаваше да стиска дръжката на пиката.

Стъписан, Джеър залитна назад и се подпря на парапета, без да може да повярва на очите си. Гневният вик заседна в гърлото му. На високия бент долу отново нямаше никой. Джуджетата защитници бяха хванати в капан, без никаква надежда да се доберат до сигурността на южната крепостна кула.

Слантър отново застана до него, олюлявайки се на крака. Сбръчканото му жълто лице беше покрито с кръв, но гномът спокойно я изтри и викна на младежа от Вейл да го последва надолу по стълбите. Като се препъваха и падаха, те стигнаха до двора и тръгнаха в посоката на бягащите джуджета.

Оказа се, че бяха закъснели. Гномите преследвачи се бяха появили от двете страни на парапетите зад тях. Те крещяха и виеха, огромна маса от бронирани, потънали в кръв тела, които пъплеха по ръба на високия бент и се спускаха в двора. Слантър хвърли бърз поглед назад и грубо затегли Джеър по някаква тъмна стълба. Спуснаха се тичешком по няколко осветени от лампи стъпала дълбоко в тъмнината на по-ниските равнища, които водеха към вътрешните механизми на шлюзите. Горе стъпките на преследвачите започнаха да заглъхват.

Когато стълбата свърши те се озоваха в слабо осветен коридор, който продължаваше по дължината на бента. Слантър се поколеба за миг, после тръгна на север, влачейки Джеър след себе си.