Молитвената песен

От укрепленията на Капаал се разнесоха викове на ужас:

— Кракен! — каза Форейкър. — Е, сега вече е свършено с нас! Воят на гномите се превърна в оглушителен крясък, лишен от всичко човешко. Когато силуетът на чудовището се очерта в светлината, той се понесе надлъж и шир из Капаал. Приличаше на боен вик. Долу във водите на езерото черното туловище на кракена се извъртя рязко, вдигна невъобразим шум и внезапно се обърна към бента и крепостта, която го защитаваше.

— Идва за нас! — прошепна изумен Гарет Джакс. — Какво търси същество, което не може да живее в сладка вода, същество, което идва от океана — тук! Доведено от черната магия! — Сивите му очи пробляснаха сурово и непоколебимо. — Само че ние, надявам се, няма да му се дадем. Хелт!

Огромният човек от границата мигновено застана до него с три дълги лъка в грамадната си ръка. Гарет Джакс взе единия, остави другия на човека от границата, а третия подаде на Еден Елеседил.

Слантър ги доближи:

— Повярвайте ми! Не си въобразявайте, че можете да надвиете това същество! То е чудовище, призовано от злото!

Гарет Джакс не му обърна никакво внимание.

— Остани с младежа от Вейл, гноме. Сега ти отговаряш за него. Погрижи се за него.

Слезе от наблюдателната кула. Хелт и Еден Елеседил го следваха по петите. Форейкър хвърли недоверчив поглед на Слантър и се поколеба за миг. После и той тръгна след тях.

Кракенът се измъкна до стената на цитаделата на джуджетата. Огромното му туловище се блъскаше изумително силно в камъка и хоросана. Невероятно големите пипала изскочиха от водата и се протегнаха към струпалите се по парапетите джуджета. Докопаха много от тях, обгърнаха ги със смукалата и бодлите и ги запокитиха във водите на езерото. Утринният въздух се цепеше от писъците и стоновете на умиращите джуджета. Оръжия се сипеха като дъжд върху черното чудовище, но твърдата обвивка на туловището го предпазваше от наранявания. То с лекота се отърваваше от мъчещите се да го възпрат дребни фигури, разкъсваше ги с дългите си камшичести ръце, трошеше парапетите, зад които те се опитваха да се спасят.

Гномите също се включиха в атаката. Обсадната армия разби вратите от двата края на бента. Напредваха, стиснали здраво в ръце стълбите за катерене и куките за прикачване. Джуджетата защитници се втурнаха към парапетите и дадоха силен отпор на новия щурм. Гномите обаче сякаш бяха загубили разсъдъка си. Без да обръщат внимание на огромните жертви, които даваха, те се хвърляха с главата напред срещу вратите и стените и умираха.

И все пак цялото това безумие не беше безцелно. Докато, вниманието на джуджетата защитници беше отвлечено от безразсъдните нападатели, кракенът се придвижи на север, доближи се до стената и се прислони до вратите. С внезапен подскок чудовището се отблъсна от каменния бент с краката-перки, изскочи от водите на езерото и се измъкна на брега. Изхвърли към стените огромните си пипала, впи смукалата във вратите и отново се отхвърли назад. Дърво и желязо се разхвърчаха във всички посоки. Лостовете се изпотрошиха с трясък, клиновете изскочиха. Изтръгнати от пантите вратите на цитаделата се сгромолясаха. Армията на гномите връхлетя с победоносни викове.