Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
ГЛАВА 21
Нощта се спусна над Капаал, черна, мъглива и тиха. Луната и звездите бяха скрити зад планинските хребети и само газените лампи на джуджетата и огньовете на гномите разпръскваха бледата си светлина в мрака. Захладя и камъните и храсталаците побеляха от скреж. Всичко потъна в противна тишина.
От върха на укрепленията на крепостта на джуджетата Джеър и Елб Форейкър наблюдаваха шлюзите и бентовете, които ограждаха празното пространство между планините, където течеше Сребърната река.
— На повече от петстотин години са — обясняваше тихо джуджето. Гласът звучеше пресипнало в тишината. — Строени са по времето на Рейбър, когато народът ни все още е имал крал. След края на Втората война на расите.
Джеър се взираше безмълвно в тъмнината под него и проследи с очи огромния силует на комплекса, очертан на бледата светлина на факлите и лампите. Бентовете бяха три — виещи се срещу течението на Сребърната река широки ленти. Множество шлюзи регулираха спускащите се към дефилето води. Механизмите им бяха прикрити от бентовете и крепостта, която охраняваше и едните, и другите. Крепостта се извисяваше встрани от високия бент и се простираше от единия до другия край като страж на всички проходи, които водеха до него. Зад високия бент Силидълън се простираше далеч в тъмнината, оградена от червените огньове на обсадната армия и въпреки това невероятно тъмна в сенките на безлунната нощ. Между високия бент и по-ниските му равнища Сребърната река се събираше в два малки резервоара по пътя си надолу от възвишенията. От двете страни на по-ниските нива се извисяваха отвесни скали и единственият достъп надолу бяха тесните пътечки или изкопаните в скалата подземни тунели.
— Мога да си представя как им се иска на гномите да имат всичко това — измърмори Форейкър и направи широк жест над комплекса. — Контролира почти цялото снабдяване с вода на Четирите земи на запад от Езерото на дъгата. Без тези съоръжения през дъждовните сезони щеше да има наводнения. Така беше преди да бъдат построени. — Поклати глава. — При една дъждовна пролет дори и Кълхейвън можеше да бъде отнесен.
Джеър се огледа бавно, смаян от огромните размери на комплекса, изпълнен с благоговение към усилието, което е било положено за изграждането му, Форейкър вече го беше повел през по-вътрешната част на шлюзите и бентовете и му обясняваше механизмът на действие и задълженията на онези, които се грижеха за него. Обиколката достави удоволствие, на Джеър.
Слантър се беше отдал изцяло на заниманието да допълва направените от джуджетата карти на земите северно от Рейвънсхорн. Още щом ги видя, побърза да отбележи, че са ужасно неточни. Готов беше на всичко, само и само да избегне втора среща с онзи затворен в склада муелрет, пък и изгаряше от желание да блесне с познанията си. Без много да му мисли се съгласи да направи отметки върху картите, за да може малката група да се запознае с терена на местността, през която й предстоеше да мине. Еден Елеседил помоли да го извинят и се усамоти. Така че когато Форейкър предложи на Джеър да го разведе из шлюзовете и бентовете, младежът прие на драго сърце. Джеър подозираше, че донякъде обиколката беше замислена, за да отвлече мислите му от Гарет Джакс, който все още не се беше върнал. Но в това нямаше нищо лошо. Той предпочиташе да не мисли за липсващия Майстор на бойните изкуства.
— Скалите не позволяват на гномите да слязат до по-ниските бентове — обясняваше Форейкър, докато наблюдаваше огньовете в далечината. — Крепостта охранява всички проходи там. Прадедите ни са били наясно с това, когато са строили Капаал. Шлюзите и бентовете са в безопасност, докато крепостта устоява на чужди набези. А докато шлюзите и бентовете са в безопасност, в безопасност ще бъде и Сребърната река.
— Освен ако не е отровена — отбеляза Джеър. Джуджето кимна.
— Тя е отровена. Но по-страшно щеше да бъде, ако водите на цялото езеро Силидълън се стичаха свободно в дефилето. Тогава цялата земя щеше да се отрови много по-бързо — всичко на запад.
— Другите земи знаят ли за това? — попита тихо Джеър.
— Да, знаят.
— В такъв случай те би трябвало да са тук и да ви помагат?
Форейкър се усмихна тъжно:
— Ти си мислиш така. Но не всички искат да видят нещата такива, каквито са, разбираш ли. Някои предпочитат да си заравят главата в пясъка.
— Съгласиха ли се някои от расите да ви помогнат?
Джуджето сви рамене:
— Някои, да. Елфите от западната земя ще изпратят армия под командването на Андър Елеседил! Но чак след две седмици. Калахорн също обеща помощ. Хелт и още неколцина вече се бият на наша страна. От тролите все още нито дума. Но северните територии са много обширни, а племената са разпръснати. Може би в крайна сметка те ще ни помогнат поне по северните граници.