Молитвената песен

Джеър имаше усещането, че около него нещо се уви като змия, нещо невидимо, което го сграбчи за гърлото и започна да го души. Започна да пее преди да се усети. Песента на желанията се изплъзваше през стиснатите му зъби, бързо и отсечено. Във въздуха пред тях вълни от багри и образи се подгониха и затанцуваха като живи в слабата светлина на лампата.

Миг след това Джеър отново беше свободен. Нещото, което се беше омотало здраво около него, вече го нямаше. Внезапно песента замря и потъна в тишината. Младежът от Вейл ахна смаян и отпаднал се свлече на колене. Слантър моментално застана до него и започна да го тегли към вратата. Крещеше като обезумял на муелрета и със свободната си ръка се мъчеше да докопа дългия нож на Еден Елеседил. Форейкър бързо се отдели от тях и се изправи пред Стайтис с изваден меч. Муелретът неочаквано се смали, сви се в сенките на плаща си и отново се оттегли в тъмнината.

— Какво му направи? — изрева Форейкър. Муелретът се отдръпна още по-назад, а тесните му очи проблясваха в мрака. Изведнъж джуджето се обърна и извика: — Хайде, да си тръгваме!

— Осстанете! — изстена изведнъж муелретът. — Прикассвайте ссъсс Сстилтисс! Може да ви казе нессто за призраците!

— Те вече не ни интересуват — отвърна Форейкър, който хлопаше, силно с дръжката на меча си по затворената врата.

— Хсс! Задълзително трябва да прикассвате ссъсс Сстилтисс, ако исскате да унисстозите призраците! Ссамо аз знам! Моя тайна! — Гласът на съществото беше суров и ужасно студен, без всякакви преструвки за добронамереност. — Малки приятели пак присстигнат — задълзително присстигнат пак! Ссте ссъзаляват, ако сси отидат!

— Съжаляваме, че дойдохме! — озъби му се Еден Елеседил. — Не ти искаме помощта!

Джеър вървеше към вратата, подкрепян от едната страна от принца на елфите, а от другата от Слантър, който не преставаше да мърмори. Преди да излезе младежът от Вейл се обърна и погледна муелрета — загърната в плащ, свила се дълбоко в сенките фигура без лице. Форейкър излезе с лампата и стаята отново потъна в мрак.

— Нуздаете ссе от моята помосст! — извика тихо съществото и вдигна люспестата си ръка. — Пак присстигнете, малки приятели! Отново върнете есе!

Джуджетата пазачи затвориха вратата и я залостиха. Джеър пое дълбоко въздух, изправи се и се освободи от подкрепящите го ръце. Форейкър го спря, вгледа се дълбоко в очите му, изсумтя и тръгна обратно по коридора.

— Надявам се, че си добре — каза той. — Хайде да излезем и подишаме малко въздух.

— Какво стана, Джеър? — полюбопитства Еден Елеседил. — Как те накара да направиш това!

Джеър поклати глава:

— Не ми е много ясно. — Все още треперещ тръгна след Форейкър, с принца на елфите и гномът от двете му страни. — Изобщо не можах да разбера.

— Проклети дяволи! — изсумтя гневно Слантър, викайки на помощ любимата си ругатня. — Като едното нищо могат да те превият!

Младежът от Вейл кимна кратко и продължи напред. Много му се искаше да знае как точно го бяха превили.