Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Застанали на парапетите на наблюдателната кула Джеър и Слантър наблюдаваха битката с нарастващ ужас. Сега, когато вратите бяха изкъртени, джуджетата нямаше да могат да удържат нападателите. Само за няколко минути крепостта щеше да бъде превзета. Защитниците й вече отстъпваха край стените на скупчени около командирите си малки групички и отчаяно се мъчеха да устоят на щурма. Но от мястото, където стояха Джеър и Слантър, се виждаше ясно, че битката беше загубена.
— Трябва да се спасяваме, докато все още можем, момче! — повтаряше гномът, сграбчил ръката на младежа от Вейл;
Джеър обаче отказваше да тръгне и продължаваше да търси с очи приятелите си. Толкова ужасен беше от това, което ставаше, че не беше в състояние да се помръдне. Кракенът отново се потопи във водите на езерото и повлече туловището си покрай стената, насочил се към центъра на бента. След него Призраците Морди се спуснаха край разклатените парапети, вдигнали високо сивите магически пръчки. Заклинаха гномите да нападнат. Вълни от гномската армия се надигнаха и заприиждаха към крепостта на джуджетата.
— Слантър! — извика изведнъж Джеър и посочи в центъра на битката.
На върха на укрепленията на предната стена огромната фигура на Хелт се очертаваше сред дима и мъглата. Елб Форейкър беше до него. Стиснал здраво лъка в едната си ръка, човекът от границата застана върху парапета, прицели се към мястото, където бяха Призраците Морди, бавно опъна тетивата и после я отпусна. Дългата черна стрела политна и се заби дълбоко в гърлото на Черния скитник, който беше най-отпред. Съществото се разтресе и залитна назад от силата на удара. Втора стрела последва първата и призракът отново отстъпи, като залитна назад. От гърлата на онези, които бяха най близко до Призрака Морд, се изтръгнаха викове на ужас и за миг щурмуващите гноми като че ли се объркаха.
Призракът Морд обаче се свести от шока. Стисна с едната си ръка забитите в него стрели и ги изтегли с невероятна лекота. Вдигна ги високо, за да могат всички да ги видят. Натроши ги на малки парчета. После вдигна магическата пръчка и от върха й избухна червен огън. Пламъците му плъзнаха по цялата дължина на парапетите. Обгърнаха и камъка, и защитниците. Хелт и Форейкър побягнаха от пълзящия към тях огън и изчезнаха в лавина от срутващи се стени и прахоляк.
Джеър наблюдаваше сцената и беснееше, а Слантър крещеше:
— Нищо не можеш да направиш, за да им помогнеш, момче! — Без да чака отговор, той задърпа младежа от Вейл през укрепленията към каменната стълба, която водеше надолу. Крайно време е да започнеш да мислиш за себе си! Може би ако сме достатъчно бързи…
В този момент забелязаха кракена. Чудовището се беше надигнало от Силидълън по средата на стената, там, където широкият двор се съединяваше с крепостта, която охраняваше краищата на високия бент. Пипалата и краката-перки задраскаха по камъка. Когато се измъкна достатъчно, така че само долната част на подобното на буре туловище остана във водата, то се изви бавно по посока на мястото, където джуджетата защитници се опитваха да избягат от северната крепост. Пипалата се протегнаха през високата стена, усукаха се, и след няколко секунди пътят, който водеше извън крепостта, беше блокиран.
— Слантър! — извика предупредително Джеър и приклекна. Едно огромно пипало се плъзна край главата му.
Заотстъпваха бързо надолу по стълбите. Вдигнатите от перката на чудовището пръски ги засипваха. Примесени бяха с пръст и разтрошени камъни. Долу пипалата на кракена дращеха по стените на крепостта и я удряха яростно. Сграбчваха всичко, което попаднеше в обсега им.
За момент изглеждаше, че вече няма никаква възможност за бягство през двора. Но джуджетата контраатакуваха. Втурнаха се нагоре от по-ниските нива на крепостта, по тъмните тесни стълби и тунелите отдолу. Най-отпред беше главнокомандващият на джуджетата Радъм. С развяна червена коса той водеше войниците си в плетеницата от огромни пипала. Размахваше и посичаше с брадвата си всичко, което му попаднеше род ръка. От туловището на кракена хвърчаха покрити с кървава пяна късове и се разпиляваха по мокрия бент. Кракенът обаче беше нещо чудовищно. За него джуджетата бяха досадни мушици, от които трябваше да се отърве. Пипалата се спускаха и размазваха дребните създания, които кръжаха наоколо. Въпреки това защитниците продължаваха да прииждат, твърдо решени да разчистят пътя за онези, които бяха останали в капана на обречената крепост. Но в момента, в който те се появяха, кракенът ги помиташе. Всичко около чудовището се покри с трупове.