Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
— По дяволите! — извика Слантър с разкривено лице, досетил се какво става.
И шестимата хукнаха към врата и изскочиха навън. След секунди стояха скупчени върху укрепленията и се взираха на север над разпенените води на Силидълън. Вятърът и дъждът биеха в лицата им.
ООООООММММММММММ!
Воят се превърна в рев — един продължителен, нестихващ рев, който се понесе през хребетите. Всички гноми около Силидълън подеха ужасния вопъл. Обърнаха лица към мрачните води на езерото, гласовете им се сляха в едно, а въздухът завибрира от злокобния звук.
Радъм се появи в долната част на назъбения парапет, даде някакви заповеди и вестовоите се разпръснаха в различни посоки, хукнали да предадат разпорежданията му на преките си командири. Навсякъде кипеше трескава дейност и гарнизонът се стягаше за това, което предстоеше. Джеър допря с ръка куртката си, напипа издутината на торбичката със Сребърния прах и Кристала на виденията, и се успокои.
Гарет Джакс сграбчи Слантър за наметалото и го придърпа към себе си:
— Какво става тук?
Очите на гнома се бяха разширили от ужас:
— Призовават — призовават черната магия! Веднъж вече съм го виждал — в Греймарк! — Гномът се гърчеше в желязната хватка. — Нужно е обаче докосването на Черните скитници. Необходимо е тяхното докосване!
— Гарет! — дръпна го рязко Форейкър и посочи близкия бряг на Силидълън, на не повече от стотина ярда от високия бент. Майсторът на бойните изкуства пусна Слантър. Всички обърнаха очи в посоката, накъдето сочеше джуджето.
От средата на събралите се по брега гноми се отделиха три облечени в черни плащове фигури, високи и безпощадни на сивкавия фон на настъпващото утро.
— Призраци Морди! — прошепна Слантър с пресъхнала уста. — Черните скитници дойдоха!
ГЛАВА 22
Призраците Морди идваха от Силидълън. Плъзгаха се по повърхността на водата почти неподвижни. Загърнати бяха в плащове, лицата им скрити в дълбоките сенки на надиплени качулки. Можеха да бъдат взети за безплътни духове, ако не бяха завършващите с черни животински нокти пръсти, които се подаваха изпод наметалата, стиснали в мъртвешка хватка три сиви магически пръчки за заклинания. Последователите им гноми се разридаха пронизително, вопълът се извиси, превърна се в крясък и се сля с воя на вятъра. Черните фигури сякаш се носеха окрилени от този звук.
После, най-неочаквано, гномите млъкнаха. Оглушителният писък на вятъра прониза празния простор на Силидълън и повърхността на езерото се надипли.
Призракът Морд, който беше най-отпред, вдигна високо магическата си пръчка. Черната, суха като вейка ръка, изскочи изпод плаща, сякаш повдигната от внезапен силен порив на вятър. Странна тишина се спусна над възвишенията, увисна неподвижно и затрептя във въздуха. Дори и вятърът като че ли притихна за миг. Призракът спусна бавно пръчката към потъмнелите води на езерото. Другите два призрака направиха същото. Трите лъскави върха се потопиха в Силидълън и се сляха в едно.
В първия миг нищо не се случи. После лумна огън. Пръчките, превърнали се в яркочервени пламъци, запълзяха надолу в хладните дълбини. Водата се развълнува, надигна се и се разпени. Гномите се разкрещяха като обезумели, едновременно ликуващи и уплашени до смърт. Започнаха да отстъпват от брега, препъваха се и залитаха.
— Призовават магията! — изкрещя Слантър.
Червените пламъци горяха ярко в мрачната непрогледна тъмнина. Проникваха в дълбините на езерото, които никога не бяха виждали светлина. Като кърваво петно светлината се разля и заплува нагоре и все по-нагоре към повърхността. Доближаваше я. Водата засъска яростно и закипя. Надигна се пара. Гейзер от пръски изригна към небето.
Защитниците на укрепленията на крепостта на джуджетата наблюдаваха изтръпнали и нерешителни. Нещо щеше да се случи, нещо неописуемо. Никой не знаеше как да го предотврати.
— Трябва да се махаме оттук — викна трескаво Слантър на Гарет Джакс. Трепереше от страх, но не беше загубил ума си. — Бързо, Майсторе на бойните изкуства!
Магическите пръчки спряха да излъчват огън и се вдигнаха от Силидълън. Завършващите с животински нокти ръце се прибраха под плащовете. Водите обаче продължаваха да буйстват. Кърваво червеното петно потъмня и се превърна в далечен блясък, който светеше дълбоко под повърхността на езерото. Приличаше на току-що отворени след сън очи.
ООООООММММММММММ!
Воят на гномите от обсадната армия пак се надигна, пронизителен, изпълнен с очакване. Пръчките на Призраците Морди отново дадоха сигнал. Гора от ръце се вдигна и протегна към небето. Езерото задими, изригна пара и водите на Силидълън отново се взривиха яростно.