Ричард Лъвското сърце [bg]

— Може във Франкестан да мислят така — възрази султанът, — но нашите персийски поети твърдят, че и водач на камили е достоен да целува кралска дъщеря, ако е доблестен човек, докато страхливият владетел не е достоен да докосне дори края на дрехите й.

Сарацинският владетел излезе от шатрата на Ричард, след като му показа къде се намира шатрата на Беренхария.

Кралят седна да разработва правилата за утрешния двубой.

Когато приключи своята задача съвместно с пратениците на противника и представителите на султана, влезе де Уо.

— Доблестният рицар, който ще се сражава утре — съобщи той, — иска да знае дали тази вечер може да се срещне със своя покровител, краля.

— Видя ли го, де Уо? — усмихнат попита кралят. — Позна ли стария си приятел, шотландеца?

— Кълна се в Пресветата дева — отвърна де Уо, — в тази страна стават такива внезапни промени, че губя ума и дума. Не можах да позная шотландеца сър Кенет, преди кучето му, което прекара известно време с мен, да дойде и да ми се погали. Тогава познах благородното животно по стойката и по широките му гърди, а също и по лая, защото са го боядисали като венецианска куртизанка.

— А как е въоръжен рицарят? — попита угрижено кралят.

— Прекрасно, господарю мой — отвърна де Уо. — Това е същото прекрасно оръжие, което венецианците предлагаха на Ваше величество за петстотин бизанти.

— А са го продали на султана — промърмори Ричард. — Е, алчността на венецианските търгаши е известна всекиму, ако можеха, те щяха да продадат и Гроба Господен. А има ли духовник рицарят?