Ричард Лъвското сърце [bg]

— Най-голяма неблагодарност е да се съмняваме в честността на великодушния султан — заяви той.

Същите подозрения обаче изпитваше и Едит Плантагенет. Тя никак не би се учудила, само би се уплашила, ако ги връхлетяха несметни пълчища мюсюлмански войски. Съмненията й съвсем не намаляха, когато привечер пред тях се мярна мюсюлмански конник с дълго копие. При приближаването на кралската дружина той препусна с бързината на сокол, падащ като стрела от небето, и се изгуби зад хоризонта.

— Сигурно сме вече близо — промълви Ричард — този конник е далечният пост на Саладин. Май вече дори се чуват мюсюлманските зурни и сазове. Стройте се, приятели, разположете се около дамите, както подобава на храбри християни.

Де Уо шепнешком каза на краля:

— Дали да не пратя пажа си на върха на ей онзи хълм, господарю? Или аз самият да отида там? Ако зад пясъчния хълм се намират толкова бойци, колкото бяхме уговорили със султана, поне половината от тях бият тъпани и надуват зурни. Дали да не отида?

Баронът дръпна поводите и вече бе готов да препусне напред, но кралят възкликна:

— В никакъв случай! Твоята предпазливост все едно не би предотвратила нападението, ако то се готви. Впрочем ни най-малко не се опасявам от подобно нещо.

Дружината се движеше напред в боен ред, конниците яздеха близо един до друг. Най-сетне пътуващите се изкачиха на заоблените пясъчни хълмове и пред очите им се разкри бляскава и малко стряскаща гледка.

„Диамантът на пустинята“ — усамотеният извор, който личеше отдалеч само по китката палми, сега бе станал център на огромен лагер. Извезани флагове и позлатена украса отразяваше лъчите и се преливаше с безброй ярки цветове. Повечето шатри бяха оцветени във възможно най-ярки багри: пурпур, яркожълт, небесносин. Буйните краски радваха очите. Основните стълбове, крепящи шатрите, бяха украсени с позлатени топки или с пъстри знаменца. Освен тях се виждаха и обикновени черни арабски шатри, което се стори на де Уо зловещ признак: според него в тях можели да се поберат поне пет хиляди войници. Навред припряно се събираха групи араби и кюрди. Всеки водеше кон, а движенията им се съпровождаха от оглушителна музика, с каквато арабите от най-стари времена вдъхновяват войските си по време на битка.